Ако се доверим на мисълта на един съвременен френски поет – Едмон Жабес, че “стихотворението е жаждата, която бива утолявана от желанието за по-голяма жажда,” как ли би могла да бъде утолена жаждата на самия негов създател?...
Догонват дима над прохладни и свежи градини
препуснали в мене – морета от приливи сини,
вълни като пориви сякаш надигат се властно
със безднена сила – в простора дори им е тясно.
