Да си призная, не бях изненадана, когато г-жа Инджова, мой бивш началник от Отдел “Закрила на детето”, към която все още респектът не ми позволява в пълна степен да се отпусна и да я нарека просто “Елена”, сподели, че у нея зрее идеята да събере в книга свои творби, в които е отразявала своето друго “Аз”, пощадено от публичност и белязано с нейната разпознаваема и оставяща трайна следа обществена роля...
