Е-списание

Ирина Войнова е инженер по професия, но храни душата си с поезия. Автор е на няколко поетични книги – “Оголен камък”, 1996 г.; “Глинена птица”, 1998 г.; “Степен на изгаряне”, 2000 г.; “Крило и корен”, отличена с наградата “Христо Фотев” за 2003 година; “Градината на Фохат” 2006 г.; “Мъртва кост” 2010 г., “Госпожа Поезия” 2015 г. и “На педя от рая” 2016 г., като части от трилогията “Сълзи на огъня”...

Докато те търся,
ще огледам дъното на самотата –
коя ли част от тялото ми
подпира стръмнината
на твоето отсъствие?

Скрий се в отсъстващото тяло –
о, пясъчна отливка на вдлъбнатината!
В топлината му се скрий –
спомен за ръцете, които да погалиш,
за рамото, където да подпреш умората.

А. трябваше да замине незабавно. Сутринта й се обадили, но това научих чак следобед, когато А. ми звънна по телефона в редакцията, за да ме предупреди. След половин час А. пристигна при мен. Носеше една голяма и една малка чанта, които още с влизнето си изсипа отсреща на креслото. Неизбежно било, трябвало да замине, не ставало иначе и ако тя не отидела, кой друг щял да отиде, понеже другите (А. визираше роднините си) били заети и не можели да отидат, колкото и да искали да го направят.