Тишина

Тишина

Приятелю, обичал ли си някога жена,
така че кожата ти да настръхне
от болка след раздялата ти с нея?

А ти да си безкрайна тишина
и като в бездна в себе си да паднеш
и празни да са всичките слова,
с които ще я викаш да се върне!

Приятелю, сега разбираш ли какво
е тъмно, какво е да си сам и непотребен,
прегръщам отсъствието с твоето име.

Примигвам пространствата,
в които те няма и в тъмното питам,
къде си любими, а после се стичам
в премръзнали длани.

Издишвам в очакване, крия се
в мисли, преглъщам надежди, в които
постигам и в тях си признавам
кака дълго ми липсваш и как
ми е нужно с очи да ме видиш!

Но ти си оставаш далечна и чужда
дълбоко в мен гаснат разчувствани
свещи, с тебе заспивам, с теб се събуждам
само с твоя мил портрет отсреща.