В годината, в която светът празнува 400 години от смъртта на Уилям Шекспир, двама автори от Бургас представят своето проучване, кой би могъл да бъде истинският Шекспир. Според Юлия Георгиева и Атанас Георгиев, това е Джордж Кери – внукът на Мери Болейн, по-голямата сестра на английската кралица Ан Болейн и втора съпруга на крал Хенри VIII.
Иван Бубалов: В едно съм убеден, че българинът е любознателен и чете това, което съвпада с интересите му. И освен това, казано като на шега – българинът е непредвидим. Малко чете – много знае.
Преди да разгледаме този проблем, ще припомним, че в отминалите десетилетия се появиха в пресата различни съобщения за пребиваването на Левски в Бургас. Това са кратки заметки от спомени на съвременници и приятели на Апостола, стигнали до нас. Изхождайки от тези сведения, допускаме, че Левски е пътувал по море и два или три пъти е посетил Бургас в периода 1868-1872 г.
В утрото на 3 май 1876 година започна ямболският Петров ден. С лъвски знаци по калпаците, с кръстачни ширити по гърдите, с пушки, пищови, саби и знамена, съзаклятниците отиваха към Куш Бунар в Сливенския балкан, където ги чакаха апостолите на въстанието Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Стоил войвода...
Когато руският военноморски флот, през февруари 1829 година, стъпва на черноморския бряг и завладява град Созопол, в сърцата на българите пламва неудържимата жажда за освобождение. Мълниеносно се сформира български доброволчески отряд – наречен Созополска дружина, в помощ на руските войни за прогонване на поробителите...
Село Бръшлян, някогашното Сармашик, е наследник на старо тракийско селище, разположено в югоизточните склонове на Странджа планина по асфалтовия път Бургас-Крушевец-Босна-Звездец-Бръшлян-Малко Търново. Спряло сред тихите безлюдни пасища на Парорийската (крайгранична) горска пустиня в пределите на Хемимонта (римска провинция) – между Азия и Европа и се е превърнало в легенда на кръстопът.
Стане ли дума за митове, магьосници и други подобни суеверия, една част от обществото ги възприема със съмнение за тяхната достоверност и ги определя като мистериозни и фантастични... И така, да започнем с кратко въведение към проблема за разпространението на митовете и магическите прояви по българските земи...
Странджа! Името й се губи някъде в далечната история. Няколко запалени глави са направили опит да го обяснят, но то си останало забулено в загадката. Загадка са и многобройните могили, старите калета и мрачните пещери. Загадка са и кръстопътищата и легендите и преданията. Загадки са песните и традициите, загадка е играта върху живата огнена жарава на нестинарките. Именно тук се спотайват корените на магическото и реално присъствие на играта в огъня – нестинарството.
Стане ли дума за Странджа, на първо място като неин най-добър познавач се сочи неговото име, неговите книги. И това е неоспорим факт, тъй като най-голяма познавателна стойност за странджанския край се съдържа в тях. Той е най-големият краевед на вътрешна Странджа, Източна и Западна Тракия, затова заслужава малко повече внимание от нашата съвременна наука, от съвременниците на Странджанско.
“Всяко село си има и закон”: не едни и същи са обичаите на сбровете по всичките села. Ще опишем един сбор на 21 май, Костадиновден, в Малкотърновското село Стоилово, 7-8 км на изток от града. Тоя ден църква клепе малко по-рано от обикновеното. Тя още пуснала не пуснала, гайдите писнуват из селото пред дюкяните, пълни с посетители, тукашни и гостье...
