Е-списание

Мъжки копнеж

преди 1 година 4 months

Тъй крехка, нежна... обич носиш,
но търсиш други светове,
където влюбена безмерно
да даряваш свидни часове...

Любовта ни наказа

преди 1 година 4 months

Ще се срещнем
незнайно колко пъти още.
Ще се погледнем,
макар ограбени от Бъдеще.

Миг и вечност

преди 1 година 4 months

Когато се изгубя в теб...
Там е моят път напред...
Недоразгадан като море в безкрая...
Но и силен! Потапям се... И съм в Рая!

Наше

преди 1 година 4 months

И какво, че те няма сега –
аз знам, че ти не си минало.
Обеща с питащ поглед “кога” –
ще имаме бъдеще литнало...

Влюбване

преди 1 година 4 months

Не синьото на твоите очи,
а начина, по който гледаш ти
пред мен простира синева,
в която виждам свобода.

Димитър Бояджиев – “Роб съм на неволи черни”

преди 1 година 4 months

Димитър Бояджиев е име на поет, почти непознат в съвременното българско културно пространство, въпреки философско-психологическата проблематика на неговата лирика, която оказва влияние върху Яворов и неговите поеми „Нощ“ и „Песен на песента ми“. През 1901 г. в кн. 9 на сп. „Общо дело“ Димитър Бояджиев дебютира с четири стихотворения...

И ако Светлината в чашата е Тъмнина... и още за житейската реалност в романа на Георги Йочев

преди 1 година 4 months

След книгите “Като куче пред хоро”, “Смъртен скок и танго”, “Отвъд хоризонта”, “Намръщени веселяци”, “Човек до теб” и “Живот без маска”, пред нас е романът на Георги Йочев “Светлина в чашата”. Една трогателна човешка драма, поразяваща с безмилостната си истинност, в която житейската реалност – такава, каквато е – се стоварва и неумолимо прониква дълбоко в съзнанието на читателя.

Мъртва ли е “Мъртвата царкиня” (“Regina mortua”) на Теодор Траянов

преди 1 година 4 months

Всички литературни критици определят Теодор Траянов като най-последователния български символист, може би защото от първата (“Regina mortua”) до последната си издадена книга (“Пантеон”), той се стреми да се освободи от буквалното съдържание на словото, да вложи максимална полифонична семантика в думата...

Несбъднат зов

преди 1 година 4 months

Достатъчна е само една моя мисъл
за нещо свързано със твоя лик –
усещам сякаш, че писмо си ми написал,
а до мен не стига неговия плик.

Непреодолими различия

преди 1 година 4 months

В очите ти спеше Луната,
а в моите светеше Слънце.
Заслепявах те аз – свободата,
ти искаше съня да се сбъдне.

Страници