Накрая
Седя на пясъка студен.
Вълните разбиват се в скалите.
Аз гледам с поглед уморен.
Потънали в морето са мечтите.
Последният слънчев лъч се скри
зад синьото, тихо море.
Само една звездица искри
в необятното, черно небе.
Аз се взирам в тишината,
но чувам само морските вълни.
С празен поглед гледам далечината,
но виждам само безброй сълзи.
Аз викам, но чува ли ме някой?
Къде са всички, а щастието къде е?
Без сили, без надежда чакам
да дойде то за малко и при мене.
Една сълза тихо се отронва
от отчаяните тъжни очи.
Една изгубена душа горещо се моли
да не страда, а завинаги да замълчи.
В тишината писък се разнася.
Една вълна с трясък се разби,
един гълъб в небесата се понася,
едно сърце на парчета се строши.