Аз съм радостен днес, аз съм млад и свободен.
Като моите спомени тук пъстреят цветя.
И вървя сред голямата древна природа –
колко мъдра е тя, колко смела е тя.
Не приличай на вятъра.
Не приличай на вятъра.
Вятърът пръска навред по земята
семена на полезни и ненужни растения,
на красиви цветя, на изсъхнали тръни...
Една разсъдливост наоколо – колкото може,
една загриженост – пълна с благородство.
Всичко, затворило се в есенната самота
е в период на съзряване,
което напомня за величие.
