И в онзи момент ми хрумва да ги изпитам. Ето сега ще се направя, че изпадам в будна кома. Внимателно се свличам на масичката. Бузата ми засяда на сгънатия лакът. Впивам отсъстващ поглед някъде в празното. Двамата мъже, учтиво попитали преди малко за две свободни места, изпадат в паника...
Тапетите са пожълтели от цигарения дим и само на места личеше споменът от предишният им цвят. Преди колко години ли беше това? И старото кресло го помнеше. Мъжът седнал в него прокара ръка по лицето си, отмятайки назад белите и оредели вече коси. Времето отдавна вече беше сложило ръка на тях...
Вече бяха минали две седмици, откакто Ирина беше заминала и започнала да учи, като студентка в друга държава, но все още не се беше сприятелила с никой и се чувстваше самотна в чуждата страна. Един неделен ден момичето излезе да се разходи. Обикновено сядаше в близкия парк, където наблюдаваше патиците в езерото, но този ден тръгна в посока, обратна на парка...
Магда и Никола бяха близнаци и живееха в малка къща в един от крайните квартали. Родителите им бяха на работа в чужбина и за тях се грижеше леля им. Магда учеше последна година в гимназията, а брат й поради отсъствия и слаб успех бе останал една година. Макар и близнаци двамата бяха много различни не само на външен вид, но и по характер...
