За Шмилена и Георги и за тайната на пътя към съвършенството

За тях пеенето е сбъдната мечта. Философия и начин на живот – казват Шмилена и Георги Султанови. “Смисъл на съществуване. Безкраен свят, който ни дава всичко, от което се нуждаем, за да бъдем щастливи като хора и професионалисти”. И това се вижда на сцената, когато ги гледаш във вихъра им, и в приятелски разговор на чаша кафе. Лицата им са озарени. Очите им светят от щастието на непрестанното търсене и постигане на съвършенство чрез талант, труд, самокритичност и безкомпромисност към посредствеността.

Роза МАКСИМОВА

---------------

Шмилена и Георги Султанови: Добър певец се става с пълна себеотдаденост.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Откога пеете? Още отначало ли знаехте, че ще се занимавате с оперно изкуство?

– За нас музиката е начин на живот дори преди началото на съзнателния ни живот. От най-ранно детство учим различни музикални инструменти – Шмилена – пиано и акордеон, Георги – цигулка, пиано и обой. Пеенето и за двама ни е сбъдната мечта, макар и появила се чак в студентските ни години.

– Към Г.С. – Вие сте от артистично семейство – на музиканти, дядо ви е големият български актьор Петър Слабаков. Имаше ли вариант вие да се занимавате с нещо коренно различно – например с медицина или техника...?

– Без да превръщам предците си в деспоти, никога не са поощрявали каквито и да е други занимания, но и никога не са ме ограничавали, стига това да не пречи на музикалната ми подготовка. Колкото до дядо ми, как да ви кажа, по-скоро аз го търсех за съвет, отколкото той да ме е насочвал. Като цяло, семейството ми са либерално настроени хора, стига това да не е свързано с работата, където са безкомпромисно категорични.

– Към Шм.С. – Повечето момиченца с добри гласови данни в детството си мечтаят да станат поп певици, а не оперни диви. За какво мечтаехте вие като дете? Пеехте ли с дезодоранта на мама?

– Никога не съм мечтала да стана поп певица и затова не съм пяла с дезодоранта на мама. Баща ми е прекрасен певец и вкъщи се пееха македонски народни песни. Но и народна певица не исках да бъда. Мечтата ми беше да кандидатствам Хуманна медицина и да стана лекар. Но впоследствие музиката надделя. А любовта ми към класическото пеене се появи в Музикалната академия. Там открих, че именно това ще е моята професия, за което не съжалявам и до днес.

– Какво пеете в компания с приятели, извън работа, по време на отпуска?

– Работата ни е изключително забавна и свързана с големи екипи, което само по себе си е постоянно парти с песни, танци и зевзешки номера. В компания обикновено ни пеят приятелите, а ние само пригласяме. Като цяло търсим тихи и спокойни места за отдих, за да се абстрахираме за момент от сцената.

– А каква музика слушате?

– Хубава! Всеки жанр в музиката има своите достойнства и постижения. Но ако трябва да избираме, за нас латино музиката е с предимство.

– За певеца е много важно още в самото начало да попадне на добър музикален педагог. Кои бяха вашите учители в оперното пеене? Кого помните като учителя с главна буква?

– Вокалният педагог е нужен през цялата кариера на изпълнителя. Нещо като треньора при спортистите. През творческия си път изпълнителите минават през много педагози. Наш първи учител бе проф. Калина Жекова. Тя положи основите на пеенето у нас и ни даде насоките, по които тръгна работата ни.

– Кое задължително качество трябва да притежава добрият оперен певец, освен таланта, разбира се?

– Поне по наши наблюдения, добър певец се става с пълна себеотдаденост. Необходимо е поддържане на ума и тялото в перфектно състояние. Постоянно духовно обогатяване с литература, изобразително изкуство, театър. Непрестанно търсене на съвършената фразировка, самокритичност и тотална омраза към посредствеността.

– Как се поддържате във форма – какъв режим спазвате?

– По-скоро се опитваме да спазваме, къде успешно, къде недотам. Според нас най-добрият начин един изпълнител да е във форма е никога да не спира работния си режим, дори когато е в почивка. Може само да понамали часовете, но не и интезитета на работа.

– Пробвали ли сте се някога в друг жанр – например в поп музиката? Или в джаза?

Георги – Не! Ще ми се да опитам, но се опасявам, че вече съм доста “обременен” с оперното звукоизвличане, а и не усещам гласа си да звъчи добе и логично в модерните жанрове. Обичам да ги слушам, но се изчерпвам с това.

Шмилена – Обожавам мюзикъла и за щастие ми се е случвало да изпълнявам такава музика. Естествено ми е необходим адаптивен период, за да се настроя на такава вълна, но никога не пропускам възможност да попея и усетя непринудената свобода на тази музика.

– Днес сте съсредоточени в кариерата на оперни певци. Участвате ли и в други, неприсъщи за вас дейности?

– Ако говорим за тотално неприсъща дейност, то това е арткафенето (КАФЕ С АВТОГРАФ), което с удоволствие менажираме. Това място ни дава възможност за пряк контакт с любителите не само на оперното изкуство, но и в сферата на литературата, изобразителните изкуства, танца. Благодарни сме на ръководството на Бургаската писателска общност, които ни предложиха да работим заедно в създаването на един оазис на културата в нашия красив град. Тепърва ни предстои да се осъществят прекрасни събития с помощта на наши приятели, колеги и, разбира се, с помощта на Община Бургас, за които ще Ви информираме.

– Музикант къща храни ли?

– Определено да, ако “стоката” му е качествена!

– А кои са вашите кумири в оперното изкуство?

– Кумири е силна дума, но се гордеем с постиженията на българските певци по света. Като започнем от Борис Христов, Гена Димитрова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска и стигнем до Дарина Такова, Красимира Стоянова, Камен Чанев, Веселина Кацарова, Орлин Анастасов, Мартин Цонев... За щастие мога да продължа с още много големи имена, които преди и сега диктуват световните оперни тенденции.

– Има ли опера, за която считате, че все още не сте съзрели? Ролята на кой герой би била за вас предизвикателство да изпълните?

– Ролите са като децата, никога не си готов за тях предварително. С появата им започва приключението. И ако им се отдадеш с любов и старание, те ти отвръщат подобаващо.

– За вас играта на сцената е...

– Философия и начин на живот. Смисъл на съществуване. Безкраен свят, който ни дава всичко, от което се нуждаем, за да бъдем щастливи като хора и професионалисти.

---------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------