Е-списание

Замисляли ли сте се някога...

преди 8 години 2 months

Какво ли е да си сляп по рождение? И да нямаш никаква представа как изглежда този свят и всичко в него, защото никога, дори за миг, не си ги виждал с очите си? Какво ли е да си космонавт и да си виждал Земята от космическа перспектива, както много малко хора са я виждали някога? ...

За материалните, душевните и духовните хора...

преди 8 години 2 months

Има хора, които са ориентирани основно към материалното измерение на този свят и на човешкия живот. За тях няма особена нужда да пиша – ясно е какво най-вече ги вълнува и как живеят...

Лист хартия

преди 8 години 2 months

На лист хартия
можеш да напишеш всичко–
стих,
или най-мъдрата си мисъл,
осенила те внезапно...

Мъжът, който обичаше да рисува слънчогледи

преди 8 години 2 months

Имало едно време един мъж,
който дълго се лутал в живота,
но не се боял – ни в зной, ни във дъжд,
да търси своя път,
да носи своя кръст.

Тече същата река

преди 8 години 2 months

“Тя е ангел” – казва той.
“Той е ангел” – казва тя.
И не могат да намерят в себе си покой
те на таз земя...

Вятър гони листата

преди 8 години 2 months

Отново есен е,
отново падат листата,
и със своя мек килим
покриват земята...

За Иван Сухиванов, за невъзможността и възможното, за живота

преди 8 години 2 months

“Литературата. Най-сигурният начин да изключиш този свят.” Или да го видиш с други очи – от горе надолу, както казва Иван Сухиванов в един разказ от новата си книга “Стилът на невъзможното”. Или пък да го изживеем този живот, макар той да е нещото “с неточни размери”, в очакване на бъдещето – тази “илюзия в най-чист вид”. Да изживееш и невъзможното. Със стил.

За Йоана Вълчева и посоките

преди 8 години 2 months

Тя е много млада, вдъхновена, жизнерадостна и енергична. Дръзка, самоуверена, целенасочена и устремена. Към успеха. А пътят към него е изграден от избори, чиято цена трябва да сме готови да платим. Въображението й работи постоянно, на пълни обороти. И Йоана се е потопила изцяло в него – спи по-малко, не гледа телевизия, всеотдайно следва светлината в живота си, пише неуморно...

Съвест (откъс)

преди 8 години 2 months

Иван допря пръста си до спусъка и леко го натисна. Усети как металът хлътва и в този момент осъзна колебанието си. До преди миг бе убеден в предателството на полицая, но сега съмнение обви сърцето му. Старият му приятел взираше тъмните си очи в неговите и Иван усети нахлуващите хиляди емоции, които като рояк от пчели го нападаха и пронизваха тялото му. Отпусна ръката си, с която държеше пистолета си и секунда преди да прегърне Франческо, една сълза се стече по кожата му.

Ивелина Никова: След непрогледна тъмнина настъпва вълшебен изгрев

преди 8 години 2 months

Споделено от Ивелина Никова: Умея да откривам чудесата, които се крият отвъд обикновеното. Усмихвам се когато видя ефирна пеперуда или калинка, утринната роса по цветята, падащи есенни листа или мехурчета в чаша шампанско. Усмихвам се, когато вдъхна аромата на цъфнали липи или слушам песен...

Страници