В прегръдката на времето притихнала,
и сгушена в топъл шал от спомени,
с елек изплетен от тегла, тъга и времената пролетни
завръщам се към мойте корени
към младостта и дните огнени.
Знаеш ли колко пъти съм заспивала със сълзи в очите,
но на сутринта събуждала съм се с усмивка пак.
Готова с нови сили да се боря, да сбъдвам мечтите,
въпреки всички, които услужливо подлагали са ми крак.
За нея той беше като Окситоцин: хормонът или по-точно Мъжът на щастието. Предизвикваше фойерверки в сърцето й – симфония от музика и цветове. Дъжд от огнени искри, които се разпростираха по тялото й и палеха звездите в очите й. Можеше ли обаче тя да бъде звездата в неговите?!...
