Е-списание

Кажи ми

преди 1 година 6 months

След думите надеждата остава –
черупка с перла... или може би?!
След тръгване животът продължава,
редува трепетите. Отпреди...

Открих

преди 1 година 6 months

Не ми е нужно нищо, нищо друго,
освен да имам музика и стих.
Не се надявам и не търся чудо,
в поезията красота открих!

Преструвай се

преди 1 година 6 months

Очите си широко да затвориш,
картини знам, че ще рисувам аз.
Преструвай се, дори да ми говориш,
над моята душа, че имаш власт!

Хлебец и лук

преди 1 година 6 months

Прие ли го вече? Какво ти остана?
На масата сложил си хлебец и лук...
Поредната истина вече е драма,
за тебе е болка, а радост за друг?

Гласът ти ме целува

преди 1 година 6 months

Разказваш ми...
а всъщност, не те чувам!
Рисувам в мислите си небеса.
Безкрайна шир...

Нощен бряг

преди 1 година 6 months

Тръгвам нанякъде. Дишам, не бързам,
крачките бавно, наум си броя.
Тук, със морето, душата си свързвам,
с морската пяна как ризи кроя!

Енергия

преди 1 година 6 months

С навиците, с приглушена сила,
с енергия, препуснала от стръмното,
поглеждам към света и съм решила,
да диря брод.

И думите ми онемяха

преди 1 година 6 months

След грохота настана тишината –
огромна, тежка и оловносива.
Страхът се спря, ей там, в далечината,
а бурята със ярост се разлива!

Размисли в мерена и немерена реч в “Слънце и Луна” на Виктория Джеймс дьо Солей

преди 1 година 6 months

След литературния дебют с романа “Как Ангелът запали Слънцето” Виктория Джеймс дьо Солей предлага на своите читатели и почитатели втората си поетично-прозаична книга “Слънце и Луна”. Чувства и размисли в мерена и немерена реч, подчинени на извечните човешки категории любов и съдба...

Танго

преди 1 година 6 months

Татко ми имаше златен зъб,
сякаш в устата си беше подслонил
звезда Деница.
Умееше, като никой друг
да раздава блясък...

Страници