С файтон ме взеха моите приятели и тръгнахме. Беше вечерта на предпоследния ден от годината. Файтонът бе покрит, с чисто черни дървени двукрили врати от всяка страна и покрив в същия цвят. Вътре беше обзаведен с двойка меки червени плюшени седалки, на които вече се бяха разположили тримата ми приятели...
В небето – луна, звезди. Две риби блещукат живо.
В полето – кукер. Оре, превръща земята в нива.
И чанове. Грохот. Вълк – по стръмния път нагоре.
След него и аз вървя, далече от звън и оран.
Забравата често посрещаш с безмълвие,
но святкат в очите ти огнени мълнии.
Препиваш със сълзи, започваш да хълцаш
и в тъмното хукваш нагоре при вълците.
