“Светът е сцена, а ние сме актьори...” Да ама не! Тази мисъл на Уилям Шекспир е и е вярна, но и не съвсем. Актьори сме дотолкова, че да бъдем каквито желаем в общуването с другите, но най-вече като отношение. Играем роли, но социални. Преструваме се, но сме си ние...
Всички обичат морето. А някои не си го признават. Или просто обичат нещо друго... Повечето хора обичат морето. Но понякога са разочаровани от него. То не винаги е спокойно, но и не винаги е бурно. Точно както любовта...
Колко живее любовта? Видяха се. И така започна всичко. Тя усети, че изпитва смущение от погледа му. Той просто я хареса. Започнаха да се наблюдават, да си говорят, да се срещат... и не след дълго се целунаха. И взаимно се омагьосаха...
