Идеалното състояние е да обичаш и да бъдеш обичан, но все пак...човек разбира дадено нещо, чувство, ситуация, проблем само, ако го изпита, ако се случи на него, ако мине по този път. Другото си остава на теория. Може да знае, много да е чел, да си представя, да гледа филми, да слуша мъдрости... но разликата с преживяното е голяма и съществена.
Чувствата са дълбоки като корени на дървета. И много често – невидими. Точно като тях. Но те са основа. Те държат нас – изправени или килнати. Ние зависим от това, което чувстваме. От начина, по който гледаме, реагираме и приемаме нещата, които ни заобикалят и ни се случват.
Своята първа стихосбирка поетът Христо Ясенов озаглавява “Рицарски замък”. И съвсем не е случайно, че и аз озаглавих своята статия за поезията му по този начин...
