Любовта е извор ... или за дървото с добрия плод

Любовта е извор ... или за дървото с добрия плод

Есе

Чувствата са дълбоки като корени на дървета. И много често – невидими. Точно като тях.

Но те са основа. Те държат нас – изправени или килнати. Ние зависим от това, което чувстваме. От начина, по който гледаме, реагираме и приемаме нещата, които ни заобикалят и ни се случват.

Но как да подхранваме силата си, ако сме по-често тъжни, разочаровани, тревожни?! Откъде да черпим енергия, ако я няма вярата в бъдния ден?!

Нужно ни е и още нещо. И ние го притежаваме. Защото освен естествения първосигнален ресурс, ни е даден и един допълнителен – разума. Без него бихме се люлели неориентирани като в дълбоко бурно море и можеше и никога да не стигнем до брега. Ако се осланяхме само на моментните емоции, ние щяхме да бъдем или на върха, или на дъното. И никога нямаше да се задържим на едно място. Какво ще спечелим, ако нервирани се разкрещим, обиждаме и недоволстваме, т.е. дадем гласност на емоциите? Просто още повече от тях. А като ни отвърнат, ще се задейства двойно повече негативна енергия. В най-добрия случай ще се разминем “само” с лошо настроение.

Има толкова много негативни мисли и действия, които освен, че причиняват лошо, ни крадат и от енергията. Превръщат ни в страдалци, престъпници, фалшиви личности...

Казват, че живота минава като миг. Никой не живее вечно. Има ли смисъл тогава да се мъчим или да мъчим с лошо другите?

Трудът, усилията, грижата си струват, когато са полезни и развиват доброто, когато са вдъхновени от любовта и са в името на хубаво, надеждно бъдеще...

Светът има нужда от любов, така както дървото от вода, слънце, въздух... И ако водата и въздуха ги имаме природно, то слънцето трябва да си го търсим. В живота то не винаги изгрява. Има и тъмни дни, студени вечери, сенчести мисли...има несправедливости, има удари на съдбата...има от всичко. Нали е живот.

Светлината – тя е основна наша грижа. Ние сме отговорни за себе си, за децата и близките си и най-хубавото, което можем да си/им дадем, е именно слънце.

Всички можем да раждаме, независимо от пол и възраст. Плодородието е дълбоката вътрешна връзка с нас и света. То е в усмивката, в книгата, в търпението, в прошката, в примера, в смисъла, в природата..., но най-вече в ума. Ние можем да съхраним нашите чувства-корени, като не винаги ги показваме, а се грижим за тях и се вслушваме внимателно в ударите на сърцето, успокояваме негативните емоции, засилваме притока на положителните и тях пускаме да излязат навън.

А понякога “насила” трябва да излезем от тъмния тунел на реалното или измисленото зло. Защото единственото, което можем да загубим тогава, е именно него. Настройвайки се за светлина, попивайки от нея, от добрите мисли и дела, ние зареждаме неизчерпаем извор. Изворът всъщност е избор. За да бъдем съзнателно щастливи и да даваме добри плодове. Защото “крушата не пада по-далече от дървото”. Щом децата така или иначе ще попиват от нас, защо да не е най-хубавото?!

И да бъде Светлина!