Е-списание

Цветовете на лятото

преди 1 година 8 months

Цветовете на яркото лято
изгряха над света хармонично.
Разпръснаха късчета злато,
изпратени от слънцето лично.

Морско предложение

преди 1 година 8 months

Ден плажен. Прегръдки на влюбени.
Светва пръстен. След него – поглед.
Като мече до картичка – плюшено
ще гали споменът с южен полъх.

Самоизмама

преди 1 година 8 months

Боса в тревата да тича...
Туй бе любовта сутринта!
Следобяд я видях да пресича.
Вече липсваше... О, чудо – спря!

Мъжки копнеж

преди 1 година 8 months

Тъй крехка, нежна... обич носиш,
но търсиш други светове,
където влюбена безмерно
да даряваш свидни часове...

Любовта ни наказа

преди 1 година 8 months

Ще се срещнем
незнайно колко пъти още.
Ще се погледнем,
макар ограбени от Бъдеще.

Миг и вечност

преди 1 година 8 months

Когато се изгубя в теб...
Там е моят път напред...
Недоразгадан като море в безкрая...
Но и силен! Потапям се... И съм в Рая!

Наше

преди 1 година 8 months

И какво, че те няма сега –
аз знам, че ти не си минало.
Обеща с питащ поглед “кога” –
ще имаме бъдеще литнало...

Влюбване

преди 1 година 8 months

Не синьото на твоите очи,
а начина, по който гледаш ти
пред мен простира синева,
в която виждам свобода.

Димитър Бояджиев – “Роб съм на неволи черни”

преди 1 година 8 months

Димитър Бояджиев е име на поет, почти непознат в съвременното българско културно пространство, въпреки философско-психологическата проблематика на неговата лирика, която оказва влияние върху Яворов и неговите поеми „Нощ“ и „Песен на песента ми“. През 1901 г. в кн. 9 на сп. „Общо дело“ Димитър Бояджиев дебютира с четири стихотворения...

И ако Светлината в чашата е Тъмнина... и още за житейската реалност в романа на Георги Йочев

преди 1 година 8 months

След книгите “Като куче пред хоро”, “Смъртен скок и танго”, “Отвъд хоризонта”, “Намръщени веселяци”, “Човек до теб” и “Живот без маска”, пред нас е романът на Георги Йочев “Светлина в чашата”. Една трогателна човешка драма, поразяваща с безмилостната си истинност, в която житейската реалност – такава, каквато е – се стоварва и неумолимо прониква дълбоко в съзнанието на читателя.

Страници