Рецензия от проф. д-р Цветанка Коловска, АМТИИ “Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив, на книга на базата на защитен дисертационен труд на тема: “Създаване на творчески модели за декориране на съвременен храм при обучението на студенти” с автор Стефка Илиева Попова.
В поетичния свят на Стефан Тинтеров по особено оригинален начин съжителстват елементи на индивидуалистичната естетика с важни принципни особености на символизма и експресионизма... Тази особеност на творческия му подход е откроена във философската му поема „Градът” (1910 г.)...
Изкуството е отражение на света, живота и човека през призмата на емоционално-психологическото и мирогледното възприятие на отделния художник – бил той поет, музикант или жрец на багрите и четката. И колкото по-самобитно е едно произведение, толкова по-голяма е неговата стойност като индивидуално, лично откритие...
Не знам дали това е случайност, Съдба или е последица от обстоятелствата на историческия момент, но (с малки изключения) българските поети-символисти си отиват рано от света: Пейо Яворов – на 36 години се самоубива, Гео Милев – на 30 години е убит след арест в Дирекцията на полицията ... Любомир Весов – на 30 години, обкръжен от сръбската полиция, се самоубива...
Представянето на човека и твореца Емануил Попдимитров е твърде сложна задача както по отношение на пътищата на живота му, така и поради големия обем и жанрова многопосочност на творческия му диапазон. Многообхватното му творчество обаче не може да бъде причислено към изчистените форми на едно от характерните за 20-те и 30-те години на ХХ век литературни направления...
