“Просветление” – преосмислена духовност на мъдреца страдалец

Прочитайки новата стихосбирка на Веселин Аврамов – поета с инженерно образование, оставям едновременно и провокиран, и удовлетворена. Провокацията е породена от факта, че по пътя на самостоятелния път на израстване всеки човек се сблъсква – случайно или кармично, с идентично на своето светоусещане, когато вътрешните лъчения на душата се синхронизират и затрептяват паралелно с тези на сродната по ментални признаци човешка натура. А удовлетворена – тъй като в хаоса, в който съществуваме, където тоталното объркване и ескалиращата девалвация на ценностите бележат настъпателно своя безмилостен ход, все пак, като напориста искрица в метежа от фалшифицирани понятия, живее надежда. Надеждата – белязала едно привидно плахо, но вътрешно мотивирано пристъпване към една нова (но не измислена!) реалност – където чувства, отношения, въжделения, ментални и физически импулси са подчинени на каноните на чистотата, безпрекословното отдаване на идеята за непрестанно усъвършенстване и хармонично взаимодействие с всички параметри на заобикалящия ни свят. Макар да е трудно постижим такъв духовен пристан – закътан от неминуемите бури на битието, пощаден от коварните “пръсти” на скуката, индиферентността, инертността и пошлата трактовка на житейските истини. А те не са еднозначни, нито пък подлежат на безцветно безлично световъзприемане.

Веселин Аврамов несъмнено е един мъдър човек. Но неоценимостта на мъдростта се състои именно в пътя към просветлението и проникването в многоизмерната субстанция на времепространството – такова, каквото всяка една човешка душа възприема и пресътворява в земния си път. Всеки според личните си нравствени критерии, духовен капацитет и волеви запаси. В този аспект Веселин Аврамов намира своето просветление – не мигновено, не безболезнено, не чрез чудодейна метода. А като болезнено пристъпване към най-необятната тайна на живота – тайната на осъзнаването, че сме малки прашинки във всемирния водовъртеж, които, търсейки адекватното си място в аналите на Вечността, откриват първопричината да сме живи, да ни има, да страдаме, да се борим, да плачем тихо понякога и да се възраждаме от пречистената болка. И да открием светлинния извор – като единственото спасение.

В 4-те части на стихосбирката “Просветление” – “Бургас и морето”, “Сърдечни струни”, “Проблясъци” и “Спасение и разрушение”, поетът се себеразкрива – пределно искрено, дори безпощадно. “Бургас и морето” струи от синовна обич към град, който всеки би обикнал, ако само за ден има възможността да се слее с писъка на гларус и с повея на морския бриз. А пристъпвайки към пазителя на тайни и сладкодумника, разказващ приказни истории за бури, страсти, любов, разлъка, вярност и изгнаническа мъка – морето, всеки би се омагьосал от неговата извечна сила – напориста и нежна едновременно.

Бургас – любим и слънчев, свиден град,
роден, израснал край морето.
Ще бъда с тебе винаги богат,
дори и там, в небитието.

За Веселин Аврамов “гласът на морето” е като надникване през Божествените двери – като едно безвремие, което носи душевен комфорт и разлиства тихо лист след лист, тайните на “звездно-лунна нощ”.

Яростни вълни. Безкрайност.
Нежен шепот. И потайност.
Далечна лодка. Къс сребро.
В съюз живот и смърт. В едно.
В небето слънце. Божи дар.
Усмивка мъжка на рибар.

В съдържанието на думите може би се крие най-пълнозвучната мъдрост на поета. Изстрадал хаотичността на ежедневието и преминал на етап, в който понятията изкристализират в най-чистата си форма, Веселин Аврамов е достигнал най-ценното в изкуството – чрез малко думи да предаде послания отвъд плоското възприемане на реалността.

В “Сърдечни струни” авторът разкрива нежнострунната ранимост на душата си.

Живот – борба, живот – съдба.
Живот – трагедия, живот – комедия.
Живот – прокоба, живот – до гроба.
…
Живот – възмездие, живот – съзвездие.

“Спасение и разрушение” съдържа цялото единоборство на битието и човешката същност. В. Аврамов търси отговор на вечните въпроси.

Време, ти – четвърто измерение,
дай ми още много вдъхновение…

Поетът достига до проникновеното разбиране за Живота и Смъртта от позициите на човек, застанал над пошлите аспекти на съществуването и насочил взор към безкрая.

Родили сме се и живеем
на тази мъничка Земя.
Дано душите ни се слеят
във полета към Вечността.

---------------------

Публ. във в. “Компас”, 27 март 2005 г.