“Гераците” като израз на нравствената криза

Големият български писател Елин Пелин създава богато и колоритно творчество, което е ценен принос в литературната класика. Повестта “Гераците” отдавна принадлежи към най-ценното, създадено през ХХ век в българската литература. Това е така, защото авторът вярно е уловил пулса на своето време и го е отразил в художествени образи. Той успява да изрази сложните обществено-икономически отношения в началото на века, които довеждат до голяма нравствена криза в поколенията. Разрушаването на патриархалната задруга е социален феномен, който има нравствено-психологически измерения. Като майстор на словото, Елин Пелин успява да пресъздаде това във вълнуващи художествени образи.

Повестта “Гераците” е творческо въплъщение на голямата духовна криза, която преживяват поколения, вследствие на промените в обществото. Висшите нравствени добродетели на патриархалния човек са поругани. Старият Йордан Герака преживява мъчително сриване на своя идеал за добро и зло, щастие и нещастие. Той извървява дългия път на истинска радост от семейно добруване и благополучие до отчуждение и омраза между най-близките му хора. Неговото разочарование от живота е горчива равносметка и гневно изобличение на писателя за разрушаването на духовния мир в човека. Омразата, ненавистта, егоизмът са основни чувства, които характеризират отношенията между братята в семейство. Негативното в отношенията между бащи и синове, братя, племенници е пресъздадено чрез образната система в повестта “Гераците”.

Причината за дълбоката нравствена криза, която преживява родът на Гераците, е вън от него. Отминава едно време и настъпва друго, което е напористо, властно, непобедимо. Срещат се два свята – единият е на патриархалните отношения, а другият – на новите обществени и икономически отношения. Щастието на семейната задруга е погубено. Първият признак на кризата е влошаването на отношенията между братята след смъртта на баба Марга. Започва “разделното време”, в което всеки ще работи за себе си и ще печели според труда си. Това вече е причина за раздорите в семейството, защото досега всеки не е влагал еднакво количество труд, а подялбата е обща. Божан е най-работлив от всички, той дава най-голяма част в работата върху имотите. Петър е добродушен, но е мързелив, веселяк, безотговорен. Павел е отдавна отишъл в града и не внася нищо в общата семейна собственост. Това обяснява гневното отношение на Петровица и Божаница срещу Елка, която с нищо не е виновна за обидите и оскърбленията. Нравствената криза се задълбочава, когато в селото пристига Павел и той има ясни намерения да иска пари от баща си, за да ги харчи в града. Скритият капитал на Йордан Герака създава раздори в семейство, защото всеки тайно се надява да получи повече от бащините пари. Открадването на парите на Йордан, видимо направено от Божан, става причина за сбиването между братята. В този момент старецът получава най-голямата морална обида от синовете си, поради което той ги проклина.

Незаслужено е отношението към стареца, който през целия си живот е работил, вършил е добро, спестявал е, за да е по-добър животът на синовете му. В неговото патриархално време щастието на родителите се измерва с щастието на децата. Оказва се, че старецът е подпомогнал за крамолите и неразбирателството между синовете си.

Най-тежка нравствена криза преживява дядо Йордан, защото надеждите и разочарованията му са най-големи. Той бавно гасне физически, а с това се увеличава и духовното му страдание, и болката от един пропилян живот.

Подвластни на дълбока нравствена криза са отношенията между братята, защото те заживяват в такова отчуждение и омраза, че сякаш техният дом е прокълнат, омагьосан: “Като че не парите на стареца, а честта на целия дом беше открадната.”

Безспорно авторът се възхищава на време, в което не парите, а честта е най-голямото му богатство. Алчен за богатство е Божан, Петър тайно се надява, че ще получи голямо наследство, а Павел иска да присвои чужди пари. И тримата синове на Герака са лишени от чест, а това е истинска нравствена криза. Понеже Елин Пелин пише за време с обърнати нравствени ценности, умишлено са пародирани имената на героите – Божан, Петър, Павел. Нищо божествено, истинско и свято читателят не може да открие в душевността на героите.

Като жертва на голямата нравствена криза в семейството е Елка, която незаслужено понася много морални удари. Тя е оскърбявана неоправдано от Петровица и Божаница, че работата й не е “спорна”. Поругана е честта й от Павел, който я заразява със срамна болест. Мисълта за самоубийство, която се поражда у нея, е в резултат на дългото й разочарование от живота. Предадена от най-близките си хора, тя не намира смисъл да живее, да вярва в доброто, което никога не е открила. Дори майчинството не й връща вярата в живота. Нейното дете Захаринчо страда незаслужено от грубостта на роднините си, а баща му го е лишил завинаги от ласки и грижи. Съдбата му е незавидна, защото Петър го завежда в града да му търси работа. Детското невинно страдание е своеобразно обвинение срещу грубия морал на това време, в което властват грубостта, егоизмът, алчността, стремежът към раздяла и отчуждение, несправедливото материално облагодетелстване.

Елин Пелин чрез художествената действителност, която създава, доказва, че няма социални явления, които да не са преживени и изстрадани лично от хората. Общественото време слага отпечатък върху личните човешки съдби. Писателят е актуален и до днес със своите творби, защото разкрива общочовешки истини вълнуващо и въздействащо.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.