Под дъжда

Под дъжда

Под дъжда, без да чакам покана,
се разхождах сама из града
и си мислех след тази промяна,
тоз народец изстрадал как оцеля.

То не бе византийско, османско, фашистко
и какво ли бе, или не бе.
Ах, не е ли животът измама,
или драма с отворен финал?

И си купих билетче държавна лотария,
сложих го в левия джоб.
Но не е ли късметът ми, Боже,
като спукан балон, като дрипав парцал.

Мина месец. Не уцелих джакпота.
Някой друг бе спечелил луксозна кола.
И реших, че животът е тото,
че животът е мръсна игра.

Под дъжда, без да чакам покана,
пак ме мамеше днешният град.
Вече зная, че трябва ми само
многоцветна дъга и любов.

---------------------

Публ. в литературен алманах “Маскарад”, Чикаго-Бургас, 2015.