В минутите на мартенското равноденствие
В минутите на мартенското равноденствие,
когато слънцето целуваше луната,
нашепваше небето откровение
и брулеше земята южен вятър,
дъжд пролетен, тъй чакан от капчуците,
изсипа Господ от ръкава си.
Ти ми пееше с китарата
„Вървят ли двама”... На площадите
народът псуваше неистово,
ревеше против монополите,
против сбърканите ни управници
и търсеше жадувано спасение.
Но с тебе бяхме сплели дланите,
откъснали се бяхме във безвремие
и търсихме спасение в лютичета,
дъх теменужен дъхаха ни устните.
В минутите на мартенското равноденствие
избягахме от политическата криза,
поне за час прогонихме тревогите.
Дъжд пролетен окъпа ни целувките,
южнякът ни помилва и замина.
А ние се любувахме на залеза,
лудувахме тийнейджърски гальовно.
Нощта воал надипли над ливадите
да приюти два гълъба сиротни.
---------------------
Публ. в литературен алманах “Маскарад”, Чикаго-Бургас, 2015.