Стойчо Гоцев е роден на 20 юни 1930 г. в гр. Бургас. Завършва Института за учители в Бургас, и журналистика – в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
От 1957 г., когато завършва университета, до 1990 г., когато се пенсионира като главен редактор на областния всекидневник “Черноморски фар”, се занимава с журналистика. Редактира и многотиражните вестници при строежите на курортния комплекс “Слънчев бряг” и Нефтохимическия комбинат.
Автор на стихове и на много текстове за песни, както и на радиопиесите “Аз запалих фара” и “Българи глава вдигнали”, за първата от които е получил наградата на Радио “София”. Пиесата му “Венецът” за първи път се поставя в Бургаския драматичен театър “Адриана Будевска” през 1971 г. (режисьор Младен Киселов), а през 1973 г. в Благоевградския драматичен театър “Никола Вапцаров” (режисьор Андрей Калудов).
Един от основателите на алманах “Море”, негов заместник-главен и първи заместник-главен редактор.
В продължение на много години е председател, а после и художествен ръководител на литературния кръжок “Атанас Манчев” в Бургас, който съставя ядрото на Бургаската литературна група.
Автор на книгите “Река на въздуха” (стихове, 1983), “Венецът” (пиеса в 2 части, 1998), “И адът е във нас, и раят...” (стихове, 2000).
Член на Съюза на свободните писатели. Умира на 29 декември 1999 г. в София.