Разплискано сребро

Разплискано сребро

Гмуркам се.
Частица от морето съм.
Усещам го във всичките си фибри –
дълбоко, хладно и спокойно.
Оплитам се във водораслите.
Горе слънцето – разплискано сребро
сияе в дълбините.
Тихо.
Само рибите шумолят с опашки.
Загребвам шепа пясък.
Песъчинките се изнизват
под пръстите...
Чувам ги –
с топовен гръм
да падат пак на дъното.
Оставам тук.

-------------

Казиното

Старото казино стои на края на града.
Пропукано, отдавна изживяло младостта си,
със спомени за музика и смях.
Стои достатъчно високо,
за да огледа себе си и всичко,
за което е създадено.
Старото казино стои на края на града...
Не, то стои
в началото на синьото море.

-------------

* * *

Бургас – дланта
протегната в морето.
Към хоризонта
ръка, копнееща за късче от любов,
за да оцелее.
Градът, израснал сред тресавища и пясъци
сега е устремен
нагоре, към небето.
Но нека не забравяме морето!

-------------

Думите

Заслушан в думите,
си мисля:
Та те не означават нищо,
сравнени с погледа
на мойто куче.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------