* * *
Аз като вино ще узрея в дните си
и няма кехлибарът да ме запечати.
С ръце на плота – като ученичка
с ръце върху чина – ще чакам
в пияните ми устни да залепне
мълчание и като топла пепел
да падат часове, да ме обсебват –
протяжни, сиво – сини, полуслепи.
И аз напълно ще забравя думите –
в изящните им гънки светлината.
И болка няма като бент да срути
душата ми.
Една жена в зелено ще отмине
и сигурно ще се смрачи след нея.
Ще се разхожда в парка, ще я има
на въздуха в утайката зелена.
По тротоара още много дълго
ще хвърлям сянката си. И витрина,
случайна и нахална, ще ме блъсва
с лъжа, че още има ме.
Косата ще белее като пяната
на бирата и на прибоя.
И вятър ще я роши като книга,
захвърлена на пътя и разтворена.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------