Обратно броене

* * *

Куриерът

Номерата по “Средна гора” прекъсваха на №15... Куриерът дълго се лута, докато проумя, че липсва логика. Старинните табелки свидетелстваха, че фамилиите на известни лекари, адвокати и административни лица обитават улицата. Некролози със същите фамилии бяха разлепени по дървета и стени... От пожълтелите снимки се взираха лица, някак познати.

Преди седмица беше предал писмо на възрастна дама, чийто пресен некролог го сепна. “Най-сетне...” – каза му, след като й подаде плика.

Днес носеше писмо за стария майор на номер 3. Отвори майорът. Застана на прага като побеляла птица. Ръката му трепереше. “Не те очаквах, влез...” – отстъпи той. “Искаш ли чай... дорде се приготвя” – попита с глух глас майорът. После хлътна в някакъв килер.

Огледа апартамента. По стените висяха пожълтели фотографии. Замириса на дим. “Нали може... една цигара преди...”

Обърна се. Майорът – в парадна униформа. “Децата... ще им кажат... Те са в Канада...” – промълви.

В дъното на коридора светеше огледало, оттам изплува силует: с меч в десницата, с огнена мантия...

Погледна нозете си – в сандали от сребриста кожа. Майорът коленичи. “Да бъде волята му...” – прошепна. И затвори очи.

----------------