Дълбини

Дълбини

Единствено вълните ме прегръщат
и могат да убиват от любов.
Присвива се докоснато от мълния
разтвореното мидено око.

И в щастието няма пълнолуние,
а бисерът е намек за стъкло
с решетки от черупки, който чува
на дълбините всяка тишина,

но всяка тишина излъчва пропаст,
увисне ли в обърнато небе –
потъналите кораби са кости
на някакво отминало море –

на хората, закотвени в заблуди.
И някой ден отвъд, отдалечен
с годините, когато ме принуди
водата сам, съвсем обезводнен –

към пълното око с мираж и слюда
да гмуркам като друг и вместо мен
ще искам непременно да изгубя
рода си и да бъда нероден.