Откритие
Не зная как и защо ли,
намерих в очите ти мойта тъга.
Въпроси закапаха чисти и голи
и запали във мене нова искра.
Не познавах дъха ти, не търсих душата ти,
а улавях желание да съм близо до теб.
Гласът ти кънтеше горчиво в главата ми
и засядаше в гърлото, като буца от лед.
Не признавах копнежа и тънкия гъдел,
с бариери заграждах чувства и плам.
А вечер сглобявах сладкия пъзел,
непризнала закони, правила и морал.
И така полусънна, още безпътна,
неразбрала дори свойто собствено “аз”
тръпчивите мисли успявах да преглътна
и прошепнах: “Обичам те”, но вече на глас!