“Споделено в петък” на Роза Максимова – калейдоскоп от мисли, емоции, интелектуални прозрения

Признавам си, че съм пристрастна към новата книга на Роза Максимова – твърде различна от досегашните й книжни рожби, които са обединени под знака на изящната словесност. “Споделено в петък” (издателство “Либра Скорп”, 2019 г.) е един своеобразен паноптикум от различни творчески съдби, вплели своя емоционално-интелектуален поток в споделените с журналиста Роза Максимова свои думи. А те са самобитни, озарени с характерния за твореца пламък на вътрешната същност, облечени в красива форма, съдържащи прозрения, малки открития, умозаключения, които си струват да бъдат споделени, чути, разбрани, докосващи и други души...

С Роза Максимова имам щастието да се познавам почти от 17 години – когато бяхме колежки във вестник “Компас”, същият мой любим вестник, в който оставих може би най-съкровената част от себе си. Работата ми там бе истинска школа – по професионализъм, удържане на гребена на динамичния ритъм, гъвкавост, предвиждане на няколко хода напред, възможността да се срещна с толкова интересни и вълнуващи личности. Роза е една от тях – нейното ненатрапчиво присъствие е като тихо обещание за сигурно рамо до теб, за съпричастност, емпатична нагласа и етика, която просто извира от същността й. Тя е не само компетентна, но е и искрена, не само носи знанието в себе си, но има и емоционалната интелигентност да го пресътвори – в красива словесност, в неимитирана доброта, в нежен досег до душите на другите, на които дава от себе си, защото има какво да даде и не изпитва страх да се самораздава.

Спомням си първата книга на Роза, с която се запознах – стихосбирката “Дъждовна жена” (предговорът беше на Жана Абрашева, друга колежка от вестник “Компас”). Тогава осъзнах, че динамиката на вестникарския живот и работното взаимодействие между колеги понякога прикрива истинската същност на човека, с когото се виждаме ежедневно на “работното поле”. Бях изненадана от топлите възприятия на Роза за света и за взаимовръзките в човешките отношения, бях запленена от свръхсетивността й (типично за зодия Рак – в това сме “колежки”), от интуитивно достигнатите истини, от светлия й морално-естетичен кодекс. Да, поетите са избрани души. И никога не съм скривала възхитата си от таланта, с който са орисани те. Роза Максимова е дарена със сетивата да открие смисъла отвъд конвенционално рамкираните понятия, да надскочи възприятията, характерни за материалното измерение на света, да надникне в имагинерните пространства, където властва Хармонията и където човешките болки са уталожени – чрез светлината на обичта, безусловната. Макар и бидейки журналист, коректор, редактор, Роза за мен си остава преди всичко поет. Другите й професионални функции просто обличат същността й в един прагматичен смисъл.

Честно казано, в разговори с Роза преди време, бях й подхвърлила идеята да събере прекрасните си интервюта от вестник “Компас”, които чаках ежеседмично – не само заради интересните събеседници, всеки от които има какво да каже на широката аудитория, а и заради интелигентните, разбиращи същността на интервюираните и емоционално подплатени въпроси на Роза Максимова. Да, почти всички интервюта, включени в книгата, съм ги чела още “топли”, а и доста от представените творци познавам – лично или чрез тяхното творчество. Сами по себе си, те са извор на много ценни мисли, някои от тях звучащи като сентенции – вещо изведени на повърхността на словесното изражение от въпросите на Роза. Радвам се, че идеята да събере тези разговори, носещи заряда на цял период от културния живот на Бургас от периода 2012 г. – 2019 г., се реализира, още повече – Община Бургас даде своя кредит на доверие интервютата да бъдат събрани в книжно тяло и да оставят своето послание за бъдните поколения.

Роза Максимова е включила различни творци в книгата си “Споделено в петък” – като най-обширно присъствие, разбира се, имат хората на перото, има и представители на Храма на Мелпомена, музиканти, художници, всеки от тях отразил най-характерното от своята творческа същност в огледалната плоскост на въпросите на Роза, които надникват по-дълбоко във всеки един и осветяват понякога щателно скривани истини за самите тях. Роза е не само деликатен събеседник, който никога не би уязвил човека, който й се е доверил – нито пряко, нито косвено, но и съумява да характеризира всеки един от “гостите” си в нейното своеобразна журналистическа изповедалня – с вещ психологизъм, красота на изказа и достигане до онова “дуенде”, което трудно би могло да се опише, а именно – до одухотвореността на думите, които започват сякаш да светят, заредени от енергията на всекиго. Това е най-ценното за мен в нейните интервюта. И не всеки журналист има тази дарба. Бих добавила моята скромна хипотеза – Роза е дарена с това умение, защото е получила свише съдбовната дарба да бъде поет, защото сетивата й са с по-различна настройка, защото нейната лична харизма и пословична скромност е предпоставка да гради мостове между душите. И защото същите тези души са й поверили ключ към дверите към собствената си същност, дори и за лимитираното време, когато са били отворени за въпросите на Роза, които може би са им били нужни и на самите тях, за да преосмислят доста от това, което са носели в себе си и не са се осмелявали да изнесат в публичното пространство. Погледнато от този ракурс, Роза Максимова е като катализатор на чувства, мисли и емоции, като проводник на творческия импулс, като пазител на аурата на творците. Която остава да сияе в нейната книга.

А “Споделено в петък” сега споделяме с Вас – също в петъчния ден, когато седмицата е на превала си и сетивата са нежно замаяни – от умора и от очакването на нещо хубаво и смислено, каквото се надявам да бъде днешната споделена вечер за нас.

-----------------
Роза Максимова, “Споделено в петък. Интервюта с творци, публикувани във в. “Компас” в периода 2012 – 2019 г.”, изд. “Либра Скорп”, Бургас, 2019.
-----------------