Светлана Стойчева Андерсон

Светлана Стойчева Василева е родена на 3 декември 1959 г. в гр. Провадия, Варненска област. Завършва “Българска филология” в Шуменския университет “Еп. Константин Преславски” с дипломна теза по литературознание: “Принципи на символизация в лириката на Пейо Яворов”.

През 1993 г. като редовен докторант към Катедрата по “Българска литература” в СУ “Св. Климент Охридски” защитава дисертация на тема “Приказното творчество на Николай Райнов”. От 1989 г. е редовен преподавател в СУ “Св. Климент Охридски” към Катедрата по педагогика на изкуствата във ФНПП и Катедрата по българска литература, а от 1992 г. хоноруван преподавател по митология, фолклор и литература за деца в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. От 1995 г. е член на редколегията на сп. “Литературата”, а от 2000 до 2004 учебна година е лектор по български език и култура в Пекинския университет за чужди езици, Китай.

През 1999 г. придобива научното звание “доцент” с хабилитационен труд на тема “Приказката в българската литература от Възраждането до Първата световна война”. От 2011 г. – редовен професор по теория и история на литературата в Националната академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”.

Научните й интереси са в областта на българския и европейския модернизъм, антропологията, синтеза между различните култури и между различните изкуства.

Автор на монографиите: “Приказките на Николай Райнов – между магиката и декорацията” (1995), “Приказката в българската литература през XIX век. Опит върху емпирията на приказката” (2009), “Литературата за деца – промени в завещаното. Сборник статии” (2014), “Боян Магесника. Изследване на литературния мит” (2017) и над 100 научни студии, статии и рецензии.