Последната игра
“Ва банк” играеш...
Винаги си губещ!
Печели – лотарийният билет.
Ези – тура. В морето да се върнеш?
Или дантелики
вкъщи да плетеш?
Не става стая женска за каюта.
Не влиза в нея грохот на прибой.
Едничко, до обувките събути
ще седне вечер
някой стар герой.
Един залюбваш, друг ще разобичаш,
остава в тебе някаква следа:
Началото и краят си приличат,
по тежката,
солена самота.
Но някъде, в небесната обител,
чертае някой днешния ни път.
На трюмовете черни през очите
лъчи плетат въже
да ни спасят .
Вържи се с девет възли върху руля,
забий с пирон проклетите нозе.
Русалки ще те мамят.
Или буря
по пътя ще опита да те спре.
На този избор, тежък до полуда,
по-късата му клечка е – брега.
Живот на суша –
проза и принуда.
Асол без свойте “Алени платна”.
Залагай,
непораснало момиче!
Дай дрехата последна от гърба.
Моряците пътуват със мечтите.
Страхливците умират у дома...