От печат излезе стихосбирката на Борис Младенов / Young „Лилия – историята на една любов в стихове. Сидни – София – 2024 г.“ Тя е дело на „ИД Принт“ ООД, а поводът за създаването й са 60-те години брачен живот, който авторът има със своята любима – името на която носи книгата. Живеещият в Австралия поет, лекар по професия, не е непознат за българския читател. Негови творби се появяват епизодично в периодичния ни печат, могат да бъдат намерени и издадените в родината книги, част от които са: „Еротични сонети“, „Ехо от близкото минало“ – стихове и сонети, „Старчески напеви“ – сонети, „Вълнения“ – стихове, сонети и преводи, „Мисли, надживели вековете“ – четиристишия, „I call Australia home” – на бълг. език – сонети, „Две сенки бяхме“ – сонети, „Мигове“ – сонети, „Рапсодия в бяло“ – стихове и сонети, „Дребни радости човешки“ – сонети, „Закъсняла младост“ –сонети, „Носталгия в залеза“ – сонети, „Вий ставате мъже“ – сонети, „С лира и слушалка“ – стихове и сонети, „Лирични откровения“ – сонети, „Живот под карантина“ – сонети, „Престъпление без наказание“ – сонети, „Благословена старост“ – сонети, „Фамилно дърво“ – проза и др.
„Лилия“ е красиво продължение на създаденото от вече пенсионирания лекар-хематолог, член на Съюза на лекарите писатели в България. С какво всъщност ни впечатлява сборникът, в който стиховете са създавани в различно време и на различни места, но основно в Сидни?
Той насочва вниманието на съвременния читател към позабравените днес, а понякога и съзнателно неглижирани в уж модерния начин на живот, стародавни семейни ценности: тази красива мозайка от интимни и морални багри, високо ценена от предците ни през векове, години и исторически превратности. Става дума за споделената, осъзната любов, проверена в спокойни дни и в трусовете на съдбата; за взаимната привързаност и общите усилия в изграждането на новите поколения; за себеотдаването и жертвоготовността; за преплетените със смирение една в друга длани, спокойно очакващи старостта и неумолимия тленен финал на съществуването. Любовта в семейството е песен и за доверието между двама души, обречени един на друг и изписали върху пергамента на живота своето християнско послание за обич, доброта, отстъпчивост, единомислие, откритост в мислите и чувствата... Всички тези черти, даряващи с топлота иконата на българското семейство нине и присно, са втъкани в новата книга на Борис Младенов. Която, макар и обемна в проекцията на отлетелите години, се чете увлекателно и на един дъх. В стиховете си д-р Младенов споделя радостта си от здравата спойка между него и обичаната жена. Изтъква благодарната си преданост към нея и сякаш в редовете отново диша възрожденската чистота и свенливост между двама млади, бъдещи съпрузи. Отброяващи отредените им години пред олтара на семейния култ, правещ ги достойни членове на обществото и пример за деца и внуци. Но Борис Младенов не морализаторства, не се дава за пример и повод за нечие подражание. По страниците пълнокръвно диша реалността на битието, споделените чувства са осезаеми и пулсират нетърпеливо, а понякога и скритата закачка весело приковава читателското внимание:
Затворен в древни времена
духът ми спеше в бронзов съд;
девойка скромна и добра
съда откри в затънтен кът.
С наивитета на дете
тя плахо го подритна с крак,
но любопитство я обзе
и дръпна прашния капак.
Освободен от своя плен
аз ръст изправих със замах,
прегърнах я и в миг блажен
с вековна жад я обладах.
И от тогава до сега
съпруга скъпа ми е тя!
Днес темата за семейството – за българското семейство и неговите непреходни ценности, все по-рядко се среща в произведенията на нашите автори. Тя сякаш е заключена в прашния килер за неща, изживели времето си. Вехта и неактуална, заедно с темата за порутеното и охлузено, обезлюдено село. За безмилостната демографска катастрофа, възцаряваща безизходна тишина и отчаяние над някога кипящи от жизненост родни краища. За несекващата поради това принудителна емиграция на фона на официалната демагогия, че сънародниците ни – вече трето и четвърто поколение, родени зад граница, щели уж да се върнат. За загърбените да умират без време от мизерия и болести пенсионери и работещи бедни. За страшната бездна между имащи и нямащи, която у нас никога няма да се запълни и още за какво ли не. Вместо нея, непорасли за антагонистичното битие авторчета, гледащи си пъпа, ни занимават с джендаризъм, евроатлантически шменти капели, идеи за смяна на половете – който, когато и какъвто ще да става, с преклонение пред чужди, съмнителни политически хрумки и естетическа констипация, нека не изреждаме повече. България отдавна вече няма свой национален идеал, а проверените ценности от миналото време, в мир и барутни години, са изхвърлени на бунището. Затова такива книги, като „Лилия“ на д-р Борис Младенов, са свежа глътка поетична жива вода, призвана да трепне нещо мило в душите ни. Нека я разтворим с доверие и зная, убеден съм, че я прелистваме пак и пак...
------------
Борис Младенов / Young, „Лилия – историята на една любов в стихове”, „ИД Принт“, Сидни – София, 2024.
------------