И танц душата ми играе

“И танц Душата ти играе
кат нестинарка в унес свят –
в жарта, разгаряна от майа…”

(Майа – илюзия, привидност. Според свещените текстове майа забулва човешкия взор, така че човек вижда само многообразието на вселената, а не осъзнава, че всичко е Единна Реалност – Бог.)

“И танц душата ми играе” е първата самостоятелна стихосбирка на бургаската поетеса Неда Николова. Съдържа четири цикъла: “Невинност”, “Израстване”, “Пътуване навътре” и “Хармония”. Стихове, посветени на природата, вселената и божественото.

-----------

* * *

Самичък своята вселена
ти сътворяваш ден след ден –
пречистена, облагородена
ти ваеш – силно вдъхновен!...
Създател си и съхранител
на всичко чисто, позитивно,
но мигом ставаш разрушител
щом влезе нещо неградивно
в този свят на светлина!...
Допускаш само най-доброто
в твойта творческа игра –
така навярно е защото
Божествен огън в теб гори,
а той посредственост не знае –
изгаря пречки и беди…
И танц Душата ти играе
кат нестинарка в унес свят –
в жарта, разгаряна от майа…
Градиш, създаваш своя свят,
но щом достигнеш до Безкрая
разбираш – цялата Вселена
е вече твоята Душа
и няма никаква отделност
и всъщност – ти си Вечността!...

КАТО ВЯТЪРА

С нежен шепот от морето
към мен се втурва с весел бяг,
завихря всичко до небето…
до хоризонта тича чак

ветрецът – хукнал, без да спира,
напред-назад и пак напред,
листа и хартии намира…
върти ги, пръска ги навред…

Играе, скача през глава,
като момче със свирка свири,
вълните гони към брега,
приятели навред си дири!...

Подвижен, нежен и спонтанен,
невидим, весел, отривист,
той появява се неканен
и носи дъх безкрайно чист!...

Приятелю игрив и волен,
на тебе искам да приличам!
Духът ми вечен и изконен
застоя всякакъв отрича!...