Един гениален план за пролетарската революция преди 90 години. Априлските тезиси на Ленин

Останалите верни сили на научния социализъм в света тази година ще отпразнуват 90 ГОДИШНИНАТА НА ВЕЛИКАТА ОКТОМВРИЙСКА РЕВОЛЮЦИЯ. Въпреки че възникналото под нейно влияние революционно движение в Европа първо претърпя поражение, знанията и опита на руските комунисти са от основно, принципно значение и продължават да служат за ръководство и действие на работническата класа и нейните съюзници в борбата им за социални промени и добруване.

Особено важни са създадените от Ленин тезиси “ЗА ЗАДАЧИТЕ НА ПРОЛЕТАРИАТА В НАСТОЯЩАТА РЕВОЛЮЦИЯ” /Ленин, съч. т. стр.24/3/, които предводителят на болшевиките, непосредствено след завръщането си от емиграция на 4 (17 по стар стил) април 1917 година в Петроград, ги предава на партията. С АПРИЛСКИТЕ ТЕЗИСИ, както много бързо биват наречени, Ленин подготвя другарите си да продължат онзи процес на обществена промяна, който доведе до победа на буржоазно-демократичната революция през февруари 1917 година. Сега вече се касаеше за това, че тя трябва да бъде преведена в СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ. Царското самодържавие бе победено, буржоазията, олицетворявана от Временното правителство на Керенски достигна властта. Успоредно с нея, обаче, се беше формирало също едно друго правителство. Властта на работническо-войнишките депутати олицетворяваше волята и желанието на революционния народ. И така беше възникнал един вид двувластие, една непозната досега в историята ситуация, която не можеше да продължи дълго. Становището на Ленин е, че въпросът за ВЛАСТТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ РЕШЕН В ПОЛЗА НА РАБОТНИЧЕСКО-ВОЙНИШКИТЕ СЪВЕТИ. “Опитват се с гръмки фрази да се отърват, обграждат се с мълчание, прибягват до лъжи, хиляди пъти се поздравяват по случай Революцията.”, пише Ленин в статията си “ЗА ДВУВЛАСТИЕТО”, “и нямат желание да размислят върху това, какво всъщност са СЪВЕТИТЕ на работническо-войнишките депутати ... ТАЗИ ВЛАСТ Е ОТ СЪЩИЯ ТИП, ОТ КАКЪВТО БЕШЕ ПАРИЖКАТА КОМУНА ОТ 1871 ГОДИНА.” /съч. Ленин 24/21/.

Ленин имаше ясна концепция как при условията, създадени от Февруарската революция може да се разреши въпросът за властта в полза на народа, как може да се извърши преходът от буржоазно-демократична революция към социалистическа революция.

Априлските тезиси на Ленин бяха проникнати от убеждението му, че пролетарското движение се нуждае от една авангардна партия, която да е ориентирана към работническата класа и намери смелост да овладее властта. “Моето становище, както преди така и сега е,”, отбелязва той, “че една партия въобще и в частност партията на прогресивната класа изгубва право на съществувание, ако при дадени условия и възникналата възможност да вземе властта се откаже от нея.”/съч. Ленин 26/72/.

Ленин виждаше, че задачата на партията за победата на революцията се състои в това да се развива необходимата съзнателност, организираност на пролетариата и неговите съюзници и да убеждава народните маси в лъжливостта на контрареволюционните сили и да укрепва доверието им в искреността, честността на болшевишката политика. Априлските тезиси съдържаха конкретни искания: КРАЙ НА УБИЙСТВЕНАТА ВОЙНА, ДЕМОКРАТИЧЕН МИР БЕЗ АНЕКСИРАНЕ /присвояване на чужди територии!/ и без КОНТРИБУЦИИ / определени парични задължения, които победените страни трябва да изплащат след победата на “победителите”/, НАЦИОНАЛИЗИРАНЕ НА ЗЕМЯТА, ОТНЕМАНЕ СОБСТВЕНОСТТА НА ЕДРИТЕ ЗЕМЕВЛАДЕЛЦИ И НА МОНОПОЛИСТИТЕ, ПРЕДАВАНЕ ЗЕМЯТА НА ДРЕБНИТЕ СЕЛЯНИ, РАБОТНИЧЕСКИ КОНТРОЛ ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ПРОДУКТИТЕ. Това бяха общодемократични искания на трудещите се, които доведоха до СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ, КОЯТО ЗАПОЧНА СЛЕД ТОВА ПРЕЗ МЕСЕЦ ОКТОМВРИ 1917 ГОДИНА!

Почти 30 години по-късно, 1945-1946 година, макар и при напълно други исторически условия, KPD/Комунистическата Партия на Германия/ и SED /Единната Социалистическа Партия на Германия /ГДР/, бяха изправени пред ситуация, която изискваше да бъде овладяна в ленински дух. Военно-фашистката държава бе разгромена. Големи части от Германия лежаха в пепел и развалини. Болшинството от народа не виждаше изход от катастрофалното положение. Много хора бяха още под влияние на нацистката идеология. Обаче, поражението на Хитлер откри нови възможности. Съветската окупационна власт и германските демократични сили поеха отговорността за нормализиране на живота. Трябваше да бъдат създадени гаранции, ДА СЕ ИЗКЛЮЧИ ПОВТАРЯНЕ НА ПРЕЖИВЯНОТО ОТ ФАШИЗМА. Логичните изводи бяха ДОБРОВОЛНОТО ОРИЕНТИРАНЕ КЪМ ОБЕДИНЕНИЕ НА ДВЕТЕ РАБОТНИЧЕСКИ ПАРТИИ В ЕДНА – ГЕСП /Германска Единна Социалистическа Партия – ГДР/. Първоначално задачата беше да се създаде един АНТИФАШИСТКИ ДЕМОКРАТИЧЕН РЕД. По-късно, ако са узрели условията и има вече предпоставки, трябва да се предприеме следващото настъпление: ИЗГРАЖДАНЕ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО. Обаче, най-напред трябваше да се разрешат общодемократични задачи. На дневен ред стоеше поземлената реформа, наказване на нацистките военнопрестъпници и конфискация на заграбените от тях имоти, реорганизиране на правосъдието и училищното дело. По този път можеха да бъдат спечелени голяма част от хората за политиката на ГЕСП и стъпка по стъпка да бъдат доведени до мисълта за СОЦИАЛИЗЪМ.

Верността, правилността на взетите решения от Втората партийна конференция на ГЕСП през 1952 година за неговото планомерно изграждане, в днешно време се поставят под въпрос от някои леви историци. Те смятат, че са били взети малко прибързано, защото съзнанието на трудещите се още не било узряло за социализъм. В ленински стил и мислене трябвало втората крачка да се направи едва след като са изчерпани напълно възможностите за първата.

Според националните условия този преход може да изисква различни срокове. В Русия през 1917 година той се изпълни за относително кратко време, докато изграждане основите на социализма, прекъсвано от войната, изискваше десетилетия. В ГДР, където нямаше “класическа” революционна ситуация, каквато имаше в страната на Октомврийската революция, се налагаше да измине един по-дълъг период. Империалистическо-фашистката идеология, антикомунизмът, антисъветизмът и националистическата надменност седем години след войната бяха още непреодолени. Като допълнение се появи Хитлер, представящ се като застъпник на “национален” социализъм, което доведе до допълнително объркване.

Когато след 1945 година председателят на Социалдемократическата партия на Германия–ГФР /SPD/ Курт Шумахер пропагандираше също за социализъм, дори, че бил на дневен ред, всичко това беше един демагогски шахматен ход, за да бъдат заблудени масите. За изграждане на политическо господство на работническата класа и отнемане властта на монополистическия капитал не ставаше и дума. Много скоро последва реставрацията на империалистическия ред.

Социалдемокрацията излъга народа още веднъж.

В следващите десетилетия, обаче, в ГЕРМАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА ОСНОВИТЕ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО СТАНАХА ОБЩЕСТВЕНА РЕАЛНОСТ. Но този, изпаднал в затруднено развитие процес, през 1989-1990 година беше приключен от контрареволюцията. Ние не сме “мечтатели безумни”, затова знаем, че нов шанс за социализъм в Германия тъй-скоро няма да се отвори. ОБАЧЕ, АПРИЛСКИТЕ ТЕЗИСИ НА ЛЕНИН НЕ СА ЗАГУБИЛИ СВОЯТА СТОЙНОСТ. ТЕ ОСТАВАТ КАТО КОМПАС ЗА РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА.

“Ротфукс”, бр.111, стр.2, април 2007 г. Автор: д-р и.н. РУДОЛФ ДИКС
(Превод: д-р Рачо Рачев)