Обновяване в системата на капитализма

Водените преговори за тарифите отдавна вече не протичат както през времето на “социалната пазарна икономика”. Вместо подобрения за работниците и служащите, както настояват профсъюзите, те довеждат до влошавания благодарение изискванията на предприемачите. С това аргументът, че запазването на работните места е от жизнена необходимост приема убийствен характер. Това е атестат, доказателство за системната слабост на капиталистическите пазарни икономики, защото създаването и запазването на работните места, дори и според неолибералното разбиране, е задача на предприемачите, а не на трудовите колективи. Нали те, предприемачите, затова се наричат “работодатели”.

Движещата си сила системното обновление получава вътре в капитализма и преди всичко от глобализацията и от акционерния апетитно привлекателен капитал. Всичко, което надхвърля един временен хоризонт от три, максимално до пет години, е маловажно, незначително. Остава без значение и спорът, дали профсъюзите да бъдат допуснати за преговори и договаряне при политическото разпределение за свободно действие, което бива ограничавано от инфлационните изплащателни вноски и повишаването на производителността, а поради това пък те, профсъюзите, трябва да се откажат от всякакво преразпределение.

Никое предишно федерално правителство не е преразпределяло нещо по-крепко отдолу нагоре. Социалдемократическото ръководство категорично се отказа от изискването за справедливо преразпределение и с това се присъедини към прастарото либерално разбиране за свобода и равенство, което гласи: Всички трябва да имат еднакво право да станат предприемачи. Прастарото социалистическо възражение, че не всички могат да станат предприемачи, социалдемократическото ръководство се опита да измести с аз=АД /аз – АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО/. То се присъедини към гибелното, фаталното неолиберално погрешно учение, според което икономическото поощрение означава преди всичко да дава на богатите повече, като в същото време взема от бедните.

Със суровия, брутален капитализъм ще се върне ли пак принадлежащата му, многократно обявявана за мъртва класова борба? Страдащите, угнетените от новата обществена асоциалност могат все още дълго да спорят за това, дали я има или може би ще я има, дали пък трябва да се нарече с друго име тя – класовата борба, вече е изнесена на предна линия и се води с нова острота “ОТГОРЕ” и то с ясна цел, води се умно както тактически, така и стратегически.

Колкото и трудно да е това да се разбере и възприеме в условията на дълбоки преустройства на производителните сили, трябва и може да се даде енергичен отпор, който да бъде също алтернативен и конструктивен. Една от стратегическите формули на федералното ръководство на Германските профсъюзи гласи: “Творчески труд – профсъюзите като мотор и партньор на иновацията /обновлението/”. От страна на предприемаческите обединения няма подобна, сравнима иновационна офанзива. От двете генерални линии за повишаване на печалбата, профсъюзите залагат предимно на иновацията, предприемачите предимно на снижаване на надниците, което за тях е най-близкия и удобен път за намаляване на разходите.

Навлязлата в употреба дума “иновационна култура” е много точна затова, защото изразява виждането, перспективата за разширяване извън областта на технологията и организацията, включвайки нововъведенията и във всички други области на обществения живот. Към иновационната култура се причисляват и всички “меки фактори”: наука, образование, квалификация, общо духовно културно ниво, инфраструктура и стандарт-минимум на социално изравняване. Профсъюзите изтъкват, повишават взаимодействието между иновационната култура и прогресивните промени в условията и характера на труда, в правото за решаващ глас и участие на трудещите се. Иновационната култура може да вирее и да се утвърждава само при успешна борба срещу тесногръдия капиталистически интерес, нейния най-опасен враг.

в. “Нойес Дойчланд”, 30 юли 2004 г. Хари Ник
(Превод: д-р Рачо Рачев)