Меркел говори по немски

Меркел говори по немски

Протестът срещу произнесената реч на канцлерката в израелския парламент показа раздвоеността на израелския политически манталитет

Германската канцлерка Ангела Меркел произнесе в парламента реч на немски. Още от началото се разпали един не много голям дебат. Членовете на дясната фракция в парламента се показаха едва ли не шокирани от възникналата чиста възможност в пленарната зала да прозвучи езикът на сътворителите и изпълнителите на холокоста и то официално държавно. Дясно екстремиският депутат Арие Елдад мотивира своето лингвистично /езиково/ политическо намерение и действие с думите:”Моите дядо и баба са убити на немски”.

В края на краищата има ли някакъв смисъл на Арие Елдад да се обяснява, че неговите баба и дядо не са убити НА немски, а ОТ германци? И дали не трябва да му кажем още, че майчиният език на убийците от АУШВИЦ бе също немски, но не и езикът на Теодор Херцл, Зигмунд Фройд, на Алберт Айнщайн, Теодор В. Адорно, Ханах Арендт, Мартин Бубер и Гершом Полем, споменаваме само няколко от имената на евреи, които сред немско говорещите със значимостта си заемат едно от първите места в духовно-културната област на света /включително и със съвременото духовно, културно и научно еврейско прогресивно направление/? Едва ли някой може да оспори това тяхно световно място. Следователно няма никакъв смисъл да му се обяснява въобще. Защото ще е безмислено да искаме да се разясняват тези неща на някой, който е готов при една публична идеологическа полемика да излезе със своя негоден аргумент за смъртта на баба му и дядо му, защото тази негова аргументация няма нищо общо с извършеното злодейско насилие над неговите близки баба и дядо. Може дори и да се твърди, че тъкмо той, Евалд, безсрамно, еснафски петни паметта им като ги намесва в политическия дебат. Сигурно чувствата нямат място в такива връзки. И нямаме никакво основание да се съобразяваме с тях когато се окажат, че са платформа на една куха идеология, която е насочена да трупа политически капитал от историческата сивота.

От друга страна, разясняването също няма смисъл, защото лицемерието на Кнесетдетата не знае граници: Арие Елдад открито заяви, че би се “радвал” ако произвежданите бойни кораби в Германия бъдат доставяни и за Израел. Обаче как стои въпрсът с разменната стойност? Защо Елдад смята, че подплатеното материално офциалнодържавно “опрощение, помирение” е законно и му се ослажда това, че поканената канцлерка държи в ръцете си споменатите бойни кораби и техния експорт, обаче тя говори на немски? Ясно е, сделката му се услажда, немският език – не.

Арие Елдад поддържа малка фракционна група в Кнесета /парламента/, но все пак с политическите си слова закодирва схемата на израелския политически манталитет. Израел, който от самото си начало претендира, че държи монопол върху възпоменанието за колективното еврейско злощастие /холокоста/, тъкмо в тази връзка това винаги е било подчертавано, маркирано в обществената сфера, пропита от утежняващи противоречия. Целенасочената калкулация и силно проявената невралгия засвидетелствуват онзи коктейл /смесица/ от несъвместимости, който позволява “Германия” да стане най-добър приятел на Израел от Европа при едновременно на едно запазено фетишизирано чувство към “немците”. Така както Арие Елбад явно мисли и смята, че говори от името на всички израелски евреи, примерно за него Ангела Меркел е една неприятна германка.

Това обаче е извън границите на нейната личност. През време на изтеклите десетилетия много неща се промениха в отношенията между Германия и Израел. Апострофираната на времето от Бен Гурион доста рано, като една “друга” Германия може междувременно да претендира , че действително е станала такава. Това много добре знае канцлерката на обединена Германия, което съзнава също и болшинството от израелската политическа класа. Самият Елдад знае това. Само, че е лошо тъкмо в Израел от това леконравно псевдовъзпоменание за историческата чудовищност все още да се трупа политически капитал.

Автор: Моше Цукерман
От седмичника “Фрайтаг”, 21 март 2008, стр. 1-ва/
(Превод: д-р Рачо Рачев)

---------------------

Интервю:
Как преценявате посещението на Ангела Перкел в Израел, г-жо Лангер?

– При посещението си в Израел Ангела Меркел намираше ли се по следите на Аденауер? /бивш канцлер на ГФР – бел.прев./

= Канцлерката ми изглеждаше, че върви по скоро по следите на Буш. Аденауер не провеждаше една такава политика на сляпа подкрепа, каквато сега провежда Меркел.

– Меркел е първият германски висш правителствен представител, който да говори пред Кнесет. Как пък сега й дава възможност израелският министър – президент Ехуд Олмерт?

= Известно е, че Германия подарява на Израел подводници, дава милиони помощи, за да се отказва от това да заклеймява нарушаването на човешките права. Излизането на сцената на тези помощи бе наградата на Израел за враждебната му, противонародна ПОЛИТИКА. От десетилетия страната не уважава, не спазва правата на палестинците. Меркел трябваше да се срещне и разговаря не само с управниците, а и с привържениците и дейците за мир.

– 60 години след основаването на Израел, сега Меркел иска да отвори “Нова глава” в отношенията. Според Вашето мнение как ще изглежда тя?

= Меркел трябваше да изиска от израелците не само едно безмълвно, а съвсем открито признаване на създадената палестинска държава съгласно международното право и спазване на Женевската конвенция, а също признаване и връщане на разбойнически заграбените области на признатата държава. Палестина е призната израелска държава.

Германия е задължена да го направи, защото това е нейната история.

– Неотдавна с оглед на Иран тя каза: Заплахите срещу Израел са също заплахи и срещу нас...

= Израел е четвъртата по големина военна сила в света, която е удължената ръка на американците в Близкия Изток. Заплахата идва от Израел.

– Обаче сега Израел също е подложен постоянно на удари от активистите на Хамас.

= Това явно произтича от измамното понятие за окупация, която всъщност представлява насилие, което поражда насилие или всяко действие има и противодействие. ДОКАТО ПАЛЕСТИНЦИТЕ ЖИВЕЯТ В ‘“ГЕТА”/ гето ++/ ИЗРАЕЛЦИТЕ ДА НЕ СЕ НАДЯВАТ ЗА МИР. Движението ХАМАС, дали ни харесва или не, представлява законно избрано правителство и има прагматични хора. Израел, вместо да ги признава и уважава, издигна стена на палестинска земя и откъсна хората от медицинска помощ, вода и ток.

– През юни Меркел запланува в Берлин една “ Палестинска конференция”. Какво очаквате от тази конференция?

= Докато Израел не е готов за мир и справедливост с палестинците, такива конференции остават чиста спекулация. Това доказва в последно време и Анаполис. Разговора води Дирк Ф. Шнайдер

ФЕЛИЦИЯ ЛАНГЕР е застъпник, защитник на правата на човека, носителкa е на алтернативна Нобелова награда. От седмичника “ФРАЙТАГ”, 21 март 2008 г.

Послепис от преводача: / гето ++/ – тази дума е известна отдавна и е влязла в обществения и печатен речник. Повод да се спра на нея ми дава споменаването й в множествено число “гета” от авторката на статията, която аз преведох за Вас, уважаеми мои възрастни и най – вече млади читатели. Необходимо още е и да дам едно разяснение за думата “гето” писана в мн. число “гета”. От интервюто на Филиция Лангер става ясно за всеки един честно мислещ и непредубеден, че тя е човек с голяма гражданска, обществена отговорност, боркиня за мир / не случайно е носителка на алтернативна Нобелова награда за МИР!/. Първо за “гето`то”, тази дума стана известна на широката публика едва след края на Втората световна война. Тогава аз, моето поколение бяхме 24 годишни. Това беше след победата над фашизма в нашата страна на 9 септември 1944 година и след победата над фашистка Германия на 9-ти май 1945 година – ДЕН НА ПОБЕДАТА, ден на освобождението на поробените от фашистка Германия европейски страни и КРАЯ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА КАСАПНИЦА! Народите на Европа и народите от целия свят заживяха с горещото желание за ТРАЕН МИР, възникна мощно СВЕТОВНО ДВИЖЕНИЕ ЗА МИР. Моето поколение, ние родените след ПЪРВАТА СВЕТОВНА КАСАПНИЦА знаем за нея от разказаното и преживяното от нашите бащи и дядовци, т.е. синове и бащи са били нейни съвременници и участници, така както и моето поколение, ние също (бащи и синове) сме съвременници и участници не само във Втората световна война, но и в борбата срещу българския фашизъм като ятаци, помагачи и партизани и можем да разкажем живата история на нашия народ през трагичните и съдбоносни периоди, най – вече 1942 – 1944 години.. Ние, все още живите от моето поколение, сме вече както се казва в патриаршеската си възраст, не ни остава много време обаче искаме да разкажем преди да ни е изтекло времето. Възможна е реплика : “ Какво ще разказвате, вас вече ви гони атеросклерозата, вашето време е минало, сега вече е друго време. “ С такава реплика може да ни възразят по-младите поколения . Ще отговоря с народна мъдрост “ да знаеха младите, това което знаят старите!” или “ Не са виновни младите, че не знаят, но виновни ли сме ние старите, че знаем”. Ние не само желаем, но сме длъжни да разкажем на младото поколение за нашите идеали, за нашата борба за по-добър обществен строй, за по-добро човешко съществувание, трябва да ги попитаме дали те са преживели всичко, което моето, нашето и близки до нашите поколения са придобили житейски, обществен и политически опит и практика? Ние, моето поколение – колкото още сме останали живи си отиваме с голяма тревога, защото доживяхме и сме свидетели на Студената война, като Трета светона война и на много места е само гореща с последваща фашизоидна окупация. Светът е изправен пред грозяща атомна война, която ще бъде последна за човечеството – няма да има победители и победени, защото няма да има живот на земята.

А сега за гето`то и гета`та : бях чувал и срещал в печата тази дума, но не знаех етимологията / произхода, корена/ на тази дума. Разгърнах големия немско – български речник, четвърто издание, перви том А- К от 1992 г., но намерих само това:

Getto, Ghetto – гето. Потърсих в два немски речника : а/ Кleines fremdworterbuch – VEB bibliographisches Institut Leipzig 1974; Getto (Ghetto) = превод : От 13-тия до 18-тия век и във Втората световна война – затворен, отделен еврейски квартал; b/ DUDEN – Dehtsches Universal Worterbuch A – Z : Getto (Ghetto): Превод: гето – с буквата h на италиански значи ЛЕЯРНА и понеже няма и досега други данни за произхода на тази дума, най-вероятно е тя де произхожда по аналогия от еврейски, защото първата леярна за леене на топове във Венеция била разположена в един еврейски квартал: значение а/ затворен, отделен градски квартал с еврейско население, което живее отделно от останалото население – напр. Гетото във Варшава: б/ да се живее като в гето: / в преносен смисъл / да се живее в един и същи квартал заедно със дискриминирани малцинства, чужденци или с привилигировани слоеве от народа: гетата на негрите; чужденците, които живеят и работят в ГФР: в/ подценяващо изключване на хора от нормалния живот /перверзни – “обратни”, гето на “обратните”; гетоизирам / гетоирам/: отдръпвам се или изолирам някого неуважително В същия смисъл е и съществителното : отдръпване, дистанциране.Ето това намерх в двата авторитетни немски речника за произхода и значението на думата “гето”.Аз като съвремнник на Втората световна война ще кажа, че едва след като тя завърши, светът научи какво е представлявала германската нацистка, фашистка окупация най-вече в Източна Европа. Научих за произхода на думата”гето” – както интервюираната Фелиция Лангер я казва в мн. число “гета” – сметнах, че ако получената информация от двата немски речника за произхода и значението на думата “гето” прибавя към превода на интервюто все пак ще представлява интерес. Ще си позволя само едно не съвсем кратко пояснение. Вярно е, в миналото е имало еврейски градски квартали. По моето време преди 9-ти септември 1944 година знам, че в страната ни също имаше еврейско население, а в по-големите градове имаше и градски еврейски квартали. Тогава обаче у нас нямаше враждебност към евреите. Те бяха равноправни граждани, техните деца учеха наравно с българските, завършваха образованието си равноправно както българските граждани, участвуваха в нашия културно-просветен, политически и икономически живот.Известни са имената на изтъкнати учени, писатели, хора на изкуството, също и по професии: лекари, учители, търговци, занаятчии от всякакъв бранш, имаше евреи и от работническата класа – наемни работници. Но нека сега да се върна към Фелиция Лангер. Нейното интервю ме впечатли много. То събужда размисли и асоциация за днешното барутно време на студено-горещата война, която грози да започне като атомна, но няма никакво съмнение, защото тя ще е последната... защото след нея няма да има живот на синята планета каквато я видя първият космонавт, незабравимият Гагарин!

За Фелиция Лангер: поместената информация за нея като личност е много телеграмна. Мисля, че след тъй впечатляващите й отговори, събужадащи размисли и аналогии, е необходимо за интервюираната Фелиция Лангер да се каже нещо повече за българските читателки и читатели / възможно е , че това да не е необходимо, за всички немски читателки и читатели, възможно е и за български/. Аз имах възможност преди да преведа интервюто с Фелиция Лангер да получа информация за нея като обществено-политически, професионално заангажирана личност. От дълги години следя немския печат /искам да съм откровен – на първо място левия, иначе нямаше да зная за Фелиция Лангер/. И така : тя е гражданка на държавата Израел. Дали още живее там не зная, не мога да кажа и дали интервюто си на германския интервюиращ е дала в Израел или в друга страна, но ще кажа точно това, което съм прочел, зная и му вярвам. По професия Фелиция Лангер е адвокат, но откакто започна агресията на израелската политическа класа, подкрепена от САЩ, срещу справедливата борба на палестинския народ да има и той самостоятелна държава /призната официално както и израелската/ настъпиха трагични противоречия между непризнатата държава Палестина само от признатата държава Израел. Причината за неразрешимоста на тези остри, с трагични последици за двата народа, израелския и най-вече за палестинския, е казана много точно и явно в интервюто на Фелиция Лангер. Известно е, че израелската държава, в лицето на израелските държавници, провежда не само враждебна, но и агресивна политика срещу справедливата, законна съпротива на палестинския народ, която се осъществява с полицейски и съдебни мерки. Започват съдебни процеси срещу дейците и участниците на палестинската съпротива. Естествено те ще се нуждаят от правна защита. Известно ми е, че и при съдебни процеси за политически и противодържавни процеси обвиняемите имат право на адвокатска защита. Естесвено е, че палестинските борци за справедливата палестинска кауза са имали също нужда от правна защита. Това което прочетох и научих за Фелиция Лангер / това беше доста отдавна/ предизвика не само моето възхищение, но и голямото ми уважение към тази жена, гражданка на Израел, по професия адвокат, но поема защитата на палестинските борци. Не само това: тя отдавна е активна радетелка за мирно и дружелюбно съжителство с евреи и палестинци и участва активно в отдавна съществуващото обществено движение в Израел, целите и задачите на което са евреи и палестинци да живеят съвместно добросъседски, без вражди и с взаимно уважение.

Д-р Р. Рачев

---------------------

Меркел на политическата сцена в Израел

Федералната канцлерка говори пред депутатите в кнесета на Израел. Изказано убедително мнение бе това, което тя не каза

Федералната канцлерка Ангела Меркел подчерта отговорността на Германия за масовата смърт на 6 милиона евреи, причинена от нацистите, от германския фашизъм. Във вторник /19 март 2008/ Меркел каза пред Кнесета в Йерусалим, че холокоста /масово избиване на евреи/ свързва Германия и Израел по особен начин, а “именно завинаги”. Безпримерният цивилизационен разрив изпълвал със срам по думите на Меркел. “Аз се прекланям пред надживелите и пред всички онези, които са им помогнали да могат да доживеят” е мнението на политическата представителка на християн-демократическата партия, която е първата въобще, която говори пред Кнесета.

“Антисемитизъм, расизъм и враждебност към чуждите никога не трябва да пуснат корен в Германия и Европа”, каза канцлерката, но без да засегне расистките тенденции в собствената й партия. Неотдавна, при изборната борба в Хесен, враждебната кампания на християн-демократическата партия срещу чужденците бе осъдена много остро от европейските организации.

С оглед отношенията между Израел и Палестина, Меркел се застъпва за едно разрешение между две държави и “готовност за компромис”. Въображаемото решение между две държави се нуждаело обаче и от действието на болезнени отстъпки. Канцлерката осъжда нападенията с ракети от Газа срещу Израел. Обаче за нападенията на Израел по цели в Газа и жертвите от цивилното население тя сметна, че не е необходимо да споменава, но остро осъди Иран, неговата ядрена програма, която заплашвала мира и сигурността. Ако Техеран не отстъпел, Берлин щял да продължи настояването си за налагане на санкции. Тя поздравявала израелския народ по случай 60-годишнината от основаването на държавата Израел, което станало през май 1948 година. “Германия никога няма да остави Израел сам”, увери канцлерката като завърши речта си с поздрав “шалом”. Един “шалом” за палестинските жертви от близко източния конфликт не може и да се очаква.

/Собствена информация на “Юнге Велт”/
(Превод: д-р Рачо Рачев)