Безследно изчезнали

Безследно изчезнали

На жена ми Соня

Целуни ме в паузата
между “Лека нощ, деца”
и новините,
забрави,
че има интересен филм.
Забрави,
че имаш бели нишки
сред косите
и детето ни
че трябва да приспиш.
И хвани ме
С палава усмивка
за ръката:
в телевизора
да влезем като в храм.
Своя чар пръсни –
огърлица от перли –
На земята,
с ведър смях
обвий ме като с шал!
И на тайнствено
вълшебно пътешествие
нека тръгнем
с малкия ни син.
Не ще вземем
нищичко от вещите:
с тях ще трябва
да се разделим.
Пеперуди
ще ловим в ливадите,
на сено най-дъхаво
ще спим.
Ще се къпем там
под водопадите,
с волните пернати
ще дружим...
Ще се разделим
с гнева и скуката,
с дребните кавги,
с работен стрес...
Няма да открие
и науката
как тъй сме изчезнали
без вест!

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------