Да се помисли за края

Докато “Дойче веле” /германска телевизия-б.пр./ един ден след изборите в Сърбия, обясняваше на международните си слушатели, че “сега за независимостта на Косово няма повече място за друг път”, неочаквано сърбите получиха помощ от трима тежкополитически атлети на американската външна политика: Lavrence Eagleburger, външен министър на САЩ при президента Буш-старши, Jon Bolton – САЩ-посланик в ООН при президента Буш-младши, Peter Rodhan – като държавен секретар по международната политика за сигурност при военния министър на САЩ Donald Rumsfeld. В четения особено от консерваторите вестник Вашингтон Таймс в края на последната седмица те характеризират проалбанската политика на правителството на Буш за Косово като: “крайно наивна” и настояват за “една незабавна нова оценка”.

Аргументите на западните ходатаи за скорошна независимост, защото иначе албанците “щели да загубят търпение”, според тримата автори било нищо друго освен едно превиване на ръцете за съгласие с политиката на Буш, за да нямало опасност да избухне насилие. Това обаче поощрявало единствено великоалбанските амбиции. Последиците от едно съзнателно, самоволно пренебрегване и нарушение на резолюция 1244 на Съвета за сигурност към ООН, която потвърждава суверенитета (независимостта) на Сърбия над Косово, били неизмерими. Още отсега албански групи, както в Южна Сърбия, в Черна гора, в Македония, така и в Босна-Херцеговина, сигнализирали “намерението си да последват примера на косоварите”. Подобни примери имало при баските в Испания, при северните кипърци. Последствията от една едностранна независимост на Косово ставали всеобхватни и в световен мащаб и не бивало да се подценяват.

Администрацията на Буш ще постъпела добре, ако отхвърли всякакво натрапено на Сърбия регулиране за Косово и вземе пример от Русия. Историята е показала, че винаги чрез принудата възникват привидни решения, които са само мантия на проблемите. Същевременно САЩ с политиката си тласкала променената демократично Сърбия в ръцете на руснаците. Обаче “най-обезпокоителното” тримата автори намират в “снизходителния, по-скоро надменен начин”, по който Вашингтон разстрелвал “легитимното размисляне, обмисляне” на Русия и по този начин “предизвиквала директно Москва”. В 1999-та НАТО и САЩ са смятали, че могат да пренебрегват наистина “протестите и възраженията на една отслабена Русия”. Днес обаче било “неразумно готовността и способността на Русия да взема страна и помага на Сърбия, ако не се приеме сериозно”. Освен това Вашингтон разчитал на Русия за сътрудничество за много по-важни проблеми като Иран, Северна Корея.

Изграденият в отношенията с Москва политически капитал не бивало да бъде проигран, заради създаване на една НЕЗАВИСИМА МАФИОЗНА ДЪРЖАВА НА СРЪБСКА ТЕРИТОРИЯ, предупреждават авторите. Буквално се казва: “Дори ако Косово се обяви за независимо, би останала за необзорно време една нефункционираща бедна държава в международната общност. Корупцията и организираната престъпност са вездесъщи. Икономиката не е годна за съживяване, без да се гледа на международната помощ и криминалните дейности. Независимостта можела да доведе само до един следващ “замразен” конфликт, а при това “статусът на Косово си оставал все така неразрешен занапред. Същевременно било възможно “опасността от ново насилие” да наложи едно усилване на САЩ-войските, което Пентагонът засега “най-малко би можал да направи”.

Вторник, 5 февруари 2008,бр.30 Автор: РАЙНЕР РУП
(Превод: д-р Рачо Рачев)