Доларовата криза от австралийско гледище

Как можа да се стигне до “внезапната” икономическа криза? Как кредитният застой, който заплашва със срив една система, която живееше само със заеми? Къде са огромните печалби на банките, на инвеститорите, на застрахователните институти? “Растеж на кредит” – това бе магическата дума на финансовия гений д-р Alan Greenspan, дългогодишен шеф на американската система за федерални резерви /АСФР/, който разрешаваше масовото печатане на доларови банкноти без покритие, за да ги пусне в обръщение по света. Свободната парична политика преодоля дефицитните платежни баланси, същевременно обаче помогна на частната икономика да пипне в глобален мащаб реални стойности срещу една инфлационна валута.

Напредващата инфлация на долара тласна високо световните пазарни цени. На 9 юни 2008 година петролът скочи на 138, а на 16-ти същия месец на 145 долара. Цената на унция чисто злато, която през април, май и юни се колебаеше между 925 и 860 долара, стигна на 16 юли 980 долара. Тези трескави покачвания на цените означаваха сериозно спадане на покупателната сила. Поради това срещата през юни на Г-8 в Осака настояваше да се сложи край на доларовата инфлация. Водещите глави свикаха своя “свещен” събор и взеха решение за противомерки. Тъй като цялата западна икономическа система се движи чрез доларовите кредити, американската валута трябваше да стане отново дефицитна стока. Тъй като една доларова оскъдица /дефлация/ от една страна наистина би допринесла за влошаването на рецесията, обаче от друга страна носи и известни печалби със себе си, например спадане цените на петрола, което окриля, подкрепя арабите, Русия и Венецуела. Обаче при тази ситуация за финансовия свят парите не биваше да стават много къси.

Държавните доларови резерви – данъчните пари сега бяха поразхлабени, за да бъдат спасени от удавяне финансите, които усърдно бяха се наспекулирали. В Европа кръжеше също лешоядът на фалимента около гордите крепости на капитализма, чийто ламтеж, алчност за бързи печалби в Уолстрийт /финансовата олигархия на САЩ – бел.пр./ бяха изпаднали в положение “да пасуват” в играта. “Жертвите” трябваше по най-бърз начин да бъдат “оздравени” за сметка на данъкоплатците.

Изпадналите в паника и безпомощност правителства, от Буш до Обама, от английския Джордж Браун до френския Никола Саркози, Ангела Меркел, разбира се и Берлускони – да, също и Япония – всички те парирваха. Всички бяха единни: СИСТЕМАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ СПАСЕНА, КАКВОТО И ДА СТРУВА ВСИЧКО! Просто скроени политици като канцеларката на ГФР говореха за “криза на доверието”, която била виновна за всичко... Очевидно хората са се доверили на една финансова система, която с непродуктивни спекулации иска да извлича печалба и сега рухва.

Международната платежна резервна система Bretton Wood – спогодба от 1944 година вече разпореждаше долара и “свободната пазарна икономика” и без скрупули /без угризение на съвестта/ в случай на нужда да се използва, разполага неограничено с държавни пари.

Докато течаха доларите, частните инвестиционни банки, Международният валутен фонд и Западната банка отпускаха евтини заеми – от Исландия до Източна Европа, от Пакистан до Афганистан. С пресъхването на валутния поток, индустриалните страни трябваше сега да черпят от собствените си доларови резерви, за да раздвижат покупателната способност на клиентите си и спасят стоковите пазари, но с това размерите на безработицата нямаше да намалеят.

Във всеки случай нараставането на вноските в Полша и Словакия вече бележи 0 %, докато в Чехия е спаднал с 2% и в Унгария с 5%. За ГФР да не говорим.

Дефлацията на долара тласна една кредитно зависима икономическа система в депресия. Обаче и тя е изцяло изгодна и доходна. Защо? Защото с промяната вноските на менителниците за долара се засилва и търсенето му. В средата на февруари се търгуваше с петрола под 40 долара за барел: ипотеки, покупки на автомобили... всички заинтересувани са стреснати, разтревожени, преплетени в КРЕДИТНАТА МРЕЖА. Какво да се прави? “С един куршум два заека!” САМО ЦЕНАТА НА ЗЛАТОТО Е ВЪВ ВЪЗХОД – на 18 февруари тя възлизаше отново на 978 долара чисто злато – един безпогрешен, точен признак за инфлацията на американската валута.

Обаче, депресията все пак направи необходима промяната на валутната политика, за да предпази от цялостен застой обременената от дългове американска икономика. Поради това в САЩ емисията на банкноти тече на високи обороти, за да може икономиката на президента Обама макар и проформа да запуши зейналите дефицитни дупки и отново да задвижи гърчещата се американска икономика.

Задлъжняването на банковото и финансово дело достигна такива размери, че държавата трябва да се намеси с нови финансови инжекции или дори с временни псевдоприватизации.

Новият финансов министър на Обама Timothi Geithner е дългогодишен приятел и довереник на Уолстрийт. Неотдавна той беше директор на Нюйоркската федерална банка на резервите с постоянно седалище в Open Market Comunite на Централната банка, който решава количествата пари и размера на процента. Главният съветник на Обама по икономическите въпроси Laurence Summers, преди това при Световната банка, отдавна е пропагандист на “либерализиране на финансовото дело” с катастрофални последици за икономиката, както ясно се вижда днес.

Капитализмът е ударен, обаче в никакъв случай не е дошъл краят му. Депресията му дава възможност да пречи на така наречените социални държави, да слага бариери на конкурнтите си от световния пазар – Китай, Япония, Европа и да орязва големите печалби на най-големите световни търговци на петрол.

Капитализмът няма да се откаже и предаде така лесно за разлика от случилото се със Съветския съюз или Германската демократична република, чиито граждани бяха подмамени с потребителни стоки и обещания. Застраши ли го рухване, срив последното средство, изход за мошениците, мерзавците е ВОЙНА. При това няма да се касае за спорове и въоръжени сблъсъци както в Ирак и Афганистан, а за една гигантска материална битка, при която водеща роля играе военно-индустриалният комплекс.

-------------

*Vabank – хазартно понятие – термин: залагане само на една карта – бел.пр.

-------------

От месечното списание “Ротфукс”, /юни 2009г. , №137, стр.7/ Автор: д-р Вера Бутлер
Мелбърн, Австралия
(Превод: д-р Рачо Рачев)