Кървавото писмо на загиващата птица

Кървавото писмо на загиващата птица
(литературно интерпретативно съчинение по “Нежната спирала” от Йордан Радичков)

“Нежната спирала” е една от типичните творби на Йордан Радичков, защото пресъздава многообразието на живота със затрогваща и дълбока нравственост, философичност и стремеж за преосмисляне на битийността. В центъра на изображението е пътуващият човек, този, който е в движението и промяната на света.

В разказа “Нежната спирала” най-впечатляващо е кървавото писмо на загиващата птица. Това е онази червена следа, която оставя животът, когато си отива. Бавно се изтича кръвта на птицата и така смъртта побеждава, но в прощаването с живота птицата оставя важни послания за хората. В тази кървава следа се открива протест срещу насилието на човека, който несправедливо посяга и отнема живот. С намаляването на силите на птицата, тя повече се приближава към земята и се отдалечава от небето. Кървавите кръгове образуват спирала, насочена по посока на ятото.

Йордан Радичков е любител на природата и животните и той болезнено преживява смъртта на една птица. Като поглежда философски на деянието на ловеца, той си прави извод, че насилието е навсякъде и заради него един живот си отива незаслужено и безвъзвратно. Има нещо жестоко в ловната страст на хората, в забавлението им да убиват има нещо варварско и първобитно. Навярно ловецът не си дава сметка за страданието, което преживява птицата.

Последният полет на гълъба към небето е красив със своето трагично сияние. Върху бялата равнина на полето се изписва една нежна спирала, в която има болка и протест срещу жестокостта на хората. В този момент птицата се извисява над човека с неговите дребни и ненужни страсти, със своеволието му, с некоронованата му власт над по-слабите. В кървавото писмо можем да прочетем неосъществения стремеж към ятото от здрави птици, което се отдалечава. Птицата ще падне мъртва на земята, за да се потвърди максимата, че птиците умират в полет и че в умирането са сами.

Да се наблюдава гаснещият живот на гълъба е красиво и трагично. Писателят води читателя към размисъл за природата, която човек унищожава и убива. В контраста между белотата на снега и огнената диря на кръвта върху него се открива жаждата на птицата за живот. Разказвачът не посмява да стъпи върху кръвта, сякаш да не оскверни посланието, което гълъбът е оставил.

Пред живота и смъртта всеки остава стъписан, изумен. Тайната на смъртта е така близко и откровено до героя, че той я възприема в цялата й философия и мъдрост: “Може би тази фраза съдържа проклятие; може би съдържа завещание към другите птици; а може би е само прост отпечатък на един внезапен финал?”

Проклятието на птицата е изразено безсловесно, то е мълчалив жест. С него се записва и едно завещание към другите птици да летят високо в простора, да бъдат далеч от насилието на хората, да съхранят живота. В тази мирна, човеколюбива и благородна птица Радичков влага голям символичен смисъл. Да се убива живот за удоволствие, е жестоко и наказуемо деяние. И ако законът не може да сплаши хората, нека собствената им съвест ги дълбае. От величието на смъртта човекът се уплашва и побягва. Най-хубавата спирала, която гълъбът е очертал, това е спиралата в душата на разказвача. Тя го е направила по-добър.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.