Малкият човек сам със себе си

Малкият човек сам със себе си

Малък човек съм,
живея с големи мечти.
От далечината чувам как ехото
отпреди векове зове,
и казва:
Да съм
сам под синия свод,
сирак тъжен под небето,
пред мълниите, гръмотевиците и водата!
И...
към мен да тръгват с камък, а пък аз да отвръщам с хляб.
Малък човек съм,
роден във времето между полетите:
на Гагарин и Армстронг,
и кой знае колко светове:
един стар и един нов,
на кръстопът.
А сега накъде, по кой път?
С пълен куфар сънища?
Да обрасна с плевели или да съществувам,
Да тръгна от самото начало, всичко отново?
Малък съм,
от всички по-малък, но много жилав и корав,
истински камък, но не от всеки градеж,
всеки сам чертае картата на живота си,
някога бях надменен, нарцистичен и ядосан на всички.
Прекрасно е да останеш малък...
Без желание да рушим чужди съдби
с голяма сила.

--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------