Молитва
Мечтите ми – подпухнали медузи –
изхвърлени умират на брега...
Как дните монотонно се тътрузят,
как чакам, как жадувам любовта!
Да можеше отново да се влюбя –
безотговорно, безнадеждно даже!
Какво ли имам повече да губя:
в прекрасен ден ще рухна на паважа...
На младостта насмешката ще срещна,
ще изплющи обидата – камшик...
О, нека да съм жалък, луд и смешен,
но влюбен – па макар дори за миг...
Треперя: наркоман, лишен от дрога,
и лутам се в живота си – гора.
Но коленичил, моля се на Бога:
Всесилни, накажи ме с любовта!
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------