Поетът и сатирик Ангел Лазов с награда

Модернизмът довежда поетичния език до гранично състояние. Създава се реч, в която са видими следите на несловесната психическа енергия – накъсвания, пропуски, мълчания, задават се въпроси, провокиращи читателя сам да осмисли чутото или прочетеното. Словесно неизразимото става вътрешен ритъм на поетичното. Лимитираното състояние на езика придава разрушителната си енергия на текста, който става подвижен, завладяващ, макар и скрепен от отделни смислово прегрупиращи се фрагменти.

Ангел Лазов създава собствен поетичен език – дързък като вик, грубо суров, предизвикващ щурм срещу бездуховното съвремие. Но дуализмът на творческото АЗ не позволява компромис с острото усещане за сетивност в създаденото художествено пространство. Естетическата интерпретация оформя късове, разголващи човешката душа. Добавят се лирически картини, описващи една непознаваема, но красива Природа, както и изследвания върху обезличаването на отделния човек в социалните отношения. Творчеството на автора е като вход към друг свят, портал към нови измерения. Механизмът на построяването на текстовете е съотносим към множество реалности. Границите на обозримото са измамни, защото при осмисляне се оказва, е няма такива. Покоят на рисуваното затворено пространство е взривен – финалът на почти всяка творба остава отворен. Веднага проличава целта – максимум читателска ангажираност. Крайната цел е постигане на сътворчество между поет и читател, осъществяващо се чрез асоциативно запълване на оставените нарочно за целта “празни пространства”.

Силата на писаното слово е в детайлизираното описание на преживяната ситуация, в което Лазов е майстор. Емоционалната зареденост резонира във всяка поетична натура. Новата му книга “Пътят към ада продължава” утвърждава ползваните творчески жалони, препращайки читателя в рамкираната “надреалност”. Макар и да определя себе си като аматьор (излишна скромност при осма книга!), творецът създава конгломерат от стихове и афоризми, които и при бегъл прочит улучват проблемите на недоразвитата ни демократичност. “Полудяваме бавно. Неусетно дори. Предписание – ваканцуване до края на мандата.” Или “ИИ погребалните агенции имат принос в намаляването на безработицата. Трудоспособни са!” И още: “Ние сме на всеки километър извън пределите на България”.

Докато някои се намират в творчески застой, а други бодро списват розови безсмислици и носталгични спомени, навръх седемдесетата си годишнина Ангел Лазов неуморно продължава да бичува обществените недъзи. Остава само да се надяваме, че заслужената награда от сатириците – плакет “Морски таралежи” няма да блокира остротата на перото му.

14.10.2014 г.

------------