Преди потъването
Има нещо
в отколешното желание
да ти бъда фар,
да ти бъда пристанище,
което ще ти спаси
от бушуващото море.
Минало свършено е
времето на твоето закотвяне.
В дълбочината на заблудата
се е изгубила твоята котва.
В съдбовния ден за промяната на курса
(корабите лутат ли се, лутат
но винаги знаят къде да отидат!)
Когато поискаш
да се върнеш към мястото
на скъсания синджир,
ще бъде за лудо
всяко търсене на изгубеното,
защото това те чака в тинята
на морското дъно
в спалнята
от отмалели мидени черупки.
А ти не си черупка
и никога няма да бъдеш.
Тя е затворена, воняща и грозна.
А ти си отворена, ароматна и красива.
Ти мида не си
и никога няма да бъдеш.
Тя в себе си пази богатство,
А ти си празна, празна,
по-празна и от корабче,
направено от вестник
с минала дата.
--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------