Сурогат

Дата: 
вторник, 31 March, 2020
Категория: 

Сурогат

Отказвам да чета
непокръстени стихове,
в които лъжата и влагата
на истинска плесен миришат.

Там, където ни сече умът,
са и стъпалата ни,
където са стъпалата ни,
там са и адресите
на нашите убежища.

Сякаш със затапени уши
за плач и смях
ето ни – под чужда стряха,
по-чужда и от стария клавесин,
осъден да мълчи на третия кат
в дома на еди кой си
прясно изпечен аристократ.

Затворени, студени, и празни
като геоложки музеи,
запълваме нашата папка
с нови документи,
написани със сухи сълзи
и слюнка от прехапан език.

Но, премина Прошката.
и словото, заседнало
в гърлото, което боцка
като твърда кора от корава погача,
замесена от брашно, взето назаем.

От тежкия път сломени
дъвчем сурогат настървено
на една отминала любов.

--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------