Защо англичаните не искат да чуват за Афганистан

В 1915 година англичаните нахлуха с щурм северно от Басра, очаквайки, че иракчаните ще ги посрещнат с цветя. При Кут-ал-Амара са обкръжени, а от турската оръдейна канонада и холерата биват покосени. Днес Германия подкрепя проникването на НАТО-войските в една друга гробница на английските войски – Афганистан. Кой от действащите там сега английски войници знае, че в същите тези пясъчни дюни, където те се борят срещу талибаните, е станало едно голямо поражение? Да, битката от Maiwand на 27 юли 1880 година – погуби цяла английска бригада. Тя бе прегазена от хилядите бойци на местните афганистански племена. В официалните доклади ги отбеляза като “Талиби”.

Не ви ли звучи като нещо познато?

Вече много пъти в Helmand англичаните биваха многократно почти пред окончателно разгромяване. Официално това не бе обявявано или признавано. Обаче миналата година Министерството на отбраната в Лондон прави в тази връзка едно мъгляво намекване. На военните кореспонденти не отбягна това, че английските части в Helmand бяха заплетени “в най-тежките сражения, както в корейската война”. По афганистански сведения миналата година на една английска част се наложило да повика авиация на помощ, защото стояла пред разгромяване. Селото, в което се била окопала, след това бива заличено от земята. Броят на избитите жители не се съобщава.

На 27 юли 1880 година генерал Burrows не получи такава помощ, когато при Maiwand се видя изправен пред 15 хиляди афганистанци. Сигурно под негово командване имаше много египетски войници, както и английски части в Кандахар. Когато отрядът на разбунтуваните афганистанци прегази седалището на английската мисия и ликвидира намиращите се там, срещу отряда започна брутално преследване. Във връзка с това лорд Lytton, вицепрезидент на Индия, под чието командване имаше английски войски, заповяда да се прилага най-голяма жестокост и то на място. “След всеки един убит афганистанец аз ще смятам, че има един по-малко мошеник, мерзавец”.

Не ви ли звучи като нещо познато?

В Кабул генерал Roberts формира един наказателен полк на “Ужаса”. Над хиляда афганистанци бяха обесени.

Главнокомандващият на разбунтуваните афганистанци бе Айюб Кхан, брат на краля, който бе принуден да абдикира след въстанието в Кабул. Когато Айюб Кхан се появи от западната пустиня и през територията на Херат в посока Кандахар, срещу него бе изпратен нямащият късмет генерал Burrows. В следващите часове биват буквално изклани хиляди английски и индийски войници, когато армията на Айюб Кхан започва да стреля от 40 оръдия. Оръжейната канонада и холерата ги покосява. След това въстаническата армия преминава в настъпление направо през полето.

Официалният английски доклад – един червен том от 734 страници, съдържа снимки на местността, където се е водила тази битка. Хълмовете, планинските вериги са идентични с тези, които можем да разпознаем от модерните видеокартини на днешните кореспонденти при английските части.

Прегазени и надхитрени, англичаните се виждат конфронтирани с един безпощаден противник. Полковник Mainwanwaring – 30. Бомбайска пехотна бригада – в своя доклад до Делхи пише: “Цялата земя бе покрита и с купища тела. Те ги извличаха и насичаха с мечовете си”.

Жалките останки на английската армия се оттеглили по пътя към Кандахар, където отново бли обградени, докато английската армия била облекчена лично от генерал Roberts с 10 хиляди души след един преходен марш от 20 дни при едно разстояние от 300 мили. Това постижение се отнася към военните легенди. Историята на близкоизточните мероприятия не е обичана. Кой би си помислил, че военните части на Лондон при една инвазия в 1917 година ще преживеят едно въстание, КОЕТО ЩЕ ОТГОВАРЯ НА ОПИТА НА АМЕРИКАНСКИТЕ-АНГЛИЙСКИТЕ АГРЕСОРИ В 2007 ГОДИНА? Тогавашният премиер-министър Lloyd George стана в парламента и предупреди, че английската окупационна власт в ИРАК трябва да остане, за да предотврати една гражданска война.

Не ви ли звучи като нещо познато?

Едно от най-големите поражения на англичаните, което те преживяха още преди повече от 40 години, бе фиаското при Maiwand. То стана в 1842 г. в клисурата на Кабул. Една английска армия в снега на Афганистан беше разгромена. Само един единствен останал жив, легендарният доктор Brydon, успява да избяга с кон, достига английския лагер в Jalalabad. /Ще припомним за публикуваната балада на Теодор Фонтане в “Ротфукс” от април 2007 година/

Към края на своята кариера премиерът Блеър обяви, че изпраща подкрепление на английските войски в Афганистан. Днес няма нужда от 20 дневни преходни походи, както по времето на Roberts, защото войниците пристигат с вертолети. Те няма да се приземят и не ще стъпят на пазарния площад в Кандахар. Ако все пак биха го направили, може би щяха да разгледат няколкото антични оръдия, останали от артилерията на генерала.

Robert Fisk in “The Independent” /27.02.2007/
Резюмирано и преведено от английски на немски от д-р Вера Бутлер, Мелбър
“Ротфукс”, бр.114, стр.22, юли 2007 г.
(Превод: д-р Рачо Рачев)

--------------------

Трагедията в Афганистан

Теодор Фонтане и днес е актуален

Тих сняг се сипе по полето,
Конник пред Джелалабад спира и ето:
“Кой там” – “Английски куриер. Днес
От Афганистан нося бърза вест.”
От Афганистан! Той е блед, безсилен, изтощен,
От хиляди хора на града е заобиколен,
А комендантът, сър Робърт Засле с две ръце
От седлото сам изтощения войник сне.
Отвеждат го там, где караулното се помещава.
Огънят каминен го стопля, а светлината освежава.
Дъх дълбок си поема и не само благодарност да изкаже
Иска, всичко случило се, преживяно да разкаже:
“13 хиляди мъже бяхме ний на брой
От Кабул започна с моя взвод безпощаден бой,
Войници, командири, жени, деца ужаса преживяха,
Премръзвали, разгромени, измамени, предадени те бяха.
Разбита бе цялата наша войска.
Останалите живи, обезумели блуждаят в нощта.
А моят живот само на един Господ се дължи.
От вас сега зависи той да продължи.”
Сър Робърт изкачва се на крепостния вал.
“Всички войници, офицери при мен”, заповед е дал.
Сър Робърт говори: “Вижте какъв дебел сняг земята покри.
Тез где ни търсят не могат ни откри.
Кат слепи объркани са те. Оттук не са далеч.
Може да се чува, ако чуят човешка реч.
Нек оттук ни чуят! Музиканти, поемете сега
Песни за Родината! И екват мощни звуци в нощта.”
Започват те и не се уморяват.
Цяла нощ музика и песни проехтяват.
Първо на английски в тон похвален,
Също и на немски, но малко погребален.
Ден и нощ те свирят, пеят, призовават,
Така, както обичта човешка повелява,
Веч втора нощ гласове и музика се чуват
Напразно те зоват и бодуват.
Тез где да чуят, ги няма веч в света.
Разбита и унищожена е цялата войска.
С 13 хиляди мъже започна похода там.
Един само жив се завърна от Афганистан.

“Как много подхождат тези стихове от 1895 г. за днешното ни време”, ни пише Георг Емка от Вердер, който ни изпрати тези стихове – от редакцията на “Ротфукс”, бр. 111, стр.22, април 2007 г.

Послепис от преводача: за автора на баладата Теодор Фонтане /1819-1898/.
Знаменит критично-реалистичен романист на ХІХ век, белетрист, лирик, критик и журналист на обширно и многостранно творчество, в една съвършена лирична форма, дава правдив портрет на пруското класово общество.