Злоезично население

Злоезично население
Злоезично и още как!

Както в много страни по света, така и у нас, има разноезично население: българоезично, тюрскоезично, ромскоезично, арменоезично и други. Но нали не сме съвсем като другите и за да напомним, че сме потомци на Ганю Балкански, след Десети ноември 1989 година си пръкнахме и едно нашенско си ЗЛОЕЗИЧНО население. Уж българският е езикът на новото езично ЗЛОЕЗИЧНО население, а думите са такива, че като ги слуша човек, тръпки го побиват от страх; косите му настръхват като си помисли какво може да му се случи, ако представителите му дойдат на власт. Протегне ли някой от лидерите на злоезичното население ръка, свита в юмрук и с палец насочен надолу, неистов рев залюлява околността: “Долу БКП! Смърт на комунистите! Никога вече социализъм!” То не само заканите на зловещите подстрекатели са зли, но и видът им – вид на ястреби, готови да забият острите си нокти в набелязаните жертви.

Проблемите на тюрскоезичното население се решават успешно. Тези, които желаят, получават отново както предишните си имена, така и същата или друга подходяща работа, жилищата си, въобще правата на равностойни български граждани. Но какво да се прави с проблемите, пред които ни изправят злоезичниците? Може би комунистите, близо един милион, трябва да приемат доброволно съдбата на обречени и безропотно да се оставят да бъдат като стадо поведени на заколение? Или по този начин да постъпят въобще всички иначемислещи?

Иска ни се да преустроим държавата си в демократична и правова. Това ще рече, че ако БКП спечели изборите, ще продължим да си строим социализма, само че обновен, демократичен. Социализъм ли? – настръхват злоезичниците. Никога! А колкото до демократичния социализъм – такъв те нито били виждали, нито пък били чували. А такъв си го има не само в теорията, а и в практиката на някои страни.

Обаче да сме наясно: кажат ли злоезичниците нещо, никой да не си прави илюзии, че може да не го изпълни. Спомняте ли си заканата на Емил Кошлуков, председателят на така наречената Независима федерация на студентските дружества? Рече той, че ще проведе шествие на тези “независими” студенти по маршрута, който си беше наумил – и го стори. Не го възпряха нито предупрежденията на Софийския градски съвет, че ще се пречи на движението, нито пък забраната на този административен орган, ако не се подчиняват и не приемат предложения им друг маршрут.

Нали някои от гражданите все още не си дават сметка за адета на “свободолюбивите” студенти, та някой си позволил на шега да предложи: Като викате “Долу БКП” защо да не може и “Долу СДС?” Що ли му трябвало! Тоз час седесарите се нахвърлили и на бърза ръка го сритали. Добре все пак, че този гражданин-шегаджия не отвърнал на ритниците, че тогава е могло да го сполети и нещо още по-лошо: да се стоварят върху главата му железните пръти, обвити в хартия, или синджирите, скрити в дамските чанти на седесарките

Иначе лидерите на злоезичното население са за провеждането на Национална кръгла маса, но никак не крият амбициите си по значимост да я издигнат над Народното събрание и над Държавния съвет. За консенсус са с БКП, но не се уморяват да й поставят ултиматум след ултиматум. За свободни избори са, но се борят за отлагането им с надежда страната ни съвсем да затъне в политическата, икономическата и духовната сфера и БКП да загуби всякакви шансове за успех, а СДС да получи властта едва ли не на тепсия. За мирен преход са към демокранична и правова държава, но не пропускат да напомнят за събитията в Румъния, т.е. БКП не даде ли властта с добро, ще й бъде отнета насила. Милеят за всичко българско и родно, но не пожелаха партиите съвмество да отдадат почит на Васил Левски – Апостола на свободата, както и заедно да честват 3 март – националния празник на България. А тогава стана ясно защо решиха сами да “отдадат” почит – да си крещят до насита: “Долу БКП! БКП – Мафия! Смърт на комунистите! Никога социализъм!” и други. Инициалът им е СДС – благозвучен, претенциозен, за демокрация. Дано само по пътя на злобата и ненавистта към иначемислещите не изпадне заблуждаващата и обнадеждаваща буква “Д”, защото ще се получи СС (ЕсЕс) – емблемата на хитлерофашистките спецкоманди, които, където и да се появяваха, оставяха след себе си смърт и ужас.

Вестник “Искърска комуна”, 23.03.1990 г.

-------------------

Идеите не се убиват с куршуми

В общинския вестник “Искърска комуна” беше поместен материалът ми “Злоезично население”. В него критикувах някои прояви на СДС. Става дума за провокиращите насилие лозунги: “Смърт на комунистите!” и други. Сред одобрителните отзиви е съвсем естествено да има и несъгласни. Странното е, че вместо открито да се опонира в редакцията е върнат чрез пощата екземпляр от броя на в. “Искърска комуна”, в който е поместен споменатият материал, но вече изпъстрен с въпросителни и удивителни знаци и упрек към редакцията на изданието, че допуска подобни публикации.

Недоволни сме от авторитарния режим преди Десети ноември 1989 година и затова и ние се радваме на изгряващата демокрация, включително и на свободата на словото и печата. А ето, срещат се и такива, които, оставайки в анонимност, искат да запушат устата на автори, чиито идеи не им харесват. Нима предишните забрани трябва да се сменят с нови? Ако е така, защо ни беше нужен Десети ноември, защо ще се борим за демокрация и каква ще е тази демокрация?

Случаите на унищожаване на произведения на литературата, изкуството и културата само за това, че идеите им не се харесвали на “силните на деня”, не са от вчера. Не са малко и примерите да се изгарят живи авторите на произведения, да се екзекутират, обесват или разстрелват. Въпреки това идеите са останали. Не случайно Иван Вазов е казал: “Не се гаси туй що не гасне”. Но ето, че тази стародавна истина не се знае от някои или пък, ако я знаят, не я зачитат и безцеремонно я погазват. Преди няколко месеца на площад “Славейков” в София се намериха инициатори на едно колкото недостойно, толкова и срамно дело. Продаваха вестник “Работническо дело” единствено, за да бъде разкъсван на парчета! А ето сега пък постъпката на анонимния читател на вестник “Искърска комуна”...

И още нещо. Говорим (и се борим!) за откритост и гласност, а някои предпочитат да бъдат анонимни. Все едно – стрелба от засада, нож в гърба – докога?

Преди Девети септември 1944 година имаше разстрели без съд и присъда, безследно изчезнали. Оказа се, че и след тази дата не са липсвали подобни прояви. Нима и Десети ноември 1989 година ще продължи тази варварщина, независимо от това в ръцете на коя партия или партии ще бъде властта?

Светът, в това чило в немалка степен и България, са зажаднели за мир и спокойствие, за правов ред и демокрация. Ще доживеем ли и до това време? Нещо повече – ще помогнем ли с делата си, то да настъпи по-скоро?

Вестник “Искърска комуна”, 11.05. 1990 г.

-------------------

Истината за детското здравеопазване

Безогледното и тотално отричане на всяко постижение след Девети септември 1944 година не пощади и здравеопазването. Задълбочената и обективна преценка, която се прави след Десети ноември 1989 година (включително и на медицинското обслужване) показва, че в усилията си за излизане от кризата и влизане в Общоевропейския дом, на нас не ни се налага да тръгнем от нулата. Твърде характерни в това отношение са данните за детското здравеопазване в Мездренския район.

Детското отделение е разкрито при обособяване на участъковата болница в града през 1955 година и е разполагало с 10 легла. Днес леглата му са двойно повече (20) и задоволяват потребностите за провеждане на болнично лечение на нуждаещите се деца до 14-годишна възраст. При разкриването на отделението в него е работел само един педиатър. Днес те са петима (двама специалисти по детски болести, един специалист по училищно здравеопазване, двама – редовно полагащи колоквиуми в подготовка за придобиване на специалност по педиатрия).

В началото болничните легла на детското отделение са били разположени в таванските помещения на непригодна сграда – бивша казарма; днес те са в самостоятелна база, която отговаря на пространствените и санитарно-хигиенните условия. Дейностите в първите години са се изчерпвали с прегледи в детския кабинет и лечение на приетите в стационара деца. Сега функционират три педиатрични участъци, детски консултации. Вместо единствената седмична ясла в системата на обединени детски заведения днес работят още две. За учениците до 14-годишна възраст е обзаведен училищен кабинет. Разкрита е детска млечна кухня. Вместо елементарната лечебно-диагностична дейност от един лекар с няколко медицински сестри и една санитарка при откриване на отделението, днес се извършва многообразна, високо-квалифицирана профилактична и лечебно-диагностична дейност от тридесетчленен колектив, съставен от кадри на три нива: висше, средио и младши медицински персонал. Ползват се много кабинети за функционална диагностика, лаборатории за всевъзможни изследвания, консултации с почти всички видове специалисти.

Синтезиран израз на високоефективната дейност по детското здравеопазване е коефициентът на детската смъртност – т.е. броят на починалите деца до едногодишна възраст на хиляда живородени. До 1944 година този показател е 139 на хиляда. Към 1967 година е 34 на хиляда, за да бъде снижен до 13 на хиляда през миналата година. Умиращите деца до една година са за сметка на нежизнеспособните, нещастните случаи и съвсем рядко на късно потърсилите медицинска помощ, поради недооценка от страна на някои родители на появили се болестни признаци и големите рискове, които крият.

Три пъти детското отделение е било домакин ( последният път през 1988 година) на научно-практически конференции за обмяна на опит по организацията и работата за снижаване на детската смъртност, с участието на административни ръководители от целия окръг, педиатри от районните и окръжното детско отделение във Враца, изтъкнати педиатри с национална и международна известност като професор Братанов, професор Бакалова, доцент Панчев, доцент Симеонова и други.

Заради високите си постижения по детското здравеопазване колективът е носител на престижни награди: златна значка по случай 25 години от социалистическата революция, отличието: “Колектив, завоювал званието за висока професионална квалификация, морал и етика” и други. Завеждащият отделението, д-р Владимирова, и старшата медицинска сестра Славка Христова са отличници на МНЗСГ.

Естествено, тези успехи биха били постигнати още по-рано и биха били още по-големи, ако не бяха допускани слабости и деформации във висшия партиен и държавен ешелон (особено след седемдесетте години) и беше предотвратен застоят, обхванал всички сфери и дейности в нашата страна.

Вестник “Искърска комуна” брой 22, 1.06. 1990 г.

-------------------

Измамени надежди

Обясним е интересът, който проявиха доста граждани от Мездра към митинга на СДС, състоял се в столицата на 25 април 1990 година. Тази политическа сила е една от основните в нашата страна, която е с амбиция да поеме властта в по-близкото или по-далечното бъдеще. Ето защо са от значение вижданията й за излизането от сегашната криза, за влизането ни в Европейския дом. Но отговори на този и на още много други въпроси на митинга не бяха дадени. Може би ораторите, включително и Любомир Собаджиев, не са имали подобни намерения. Пролича тяхната главна и основна цел – разобличаването на БСП и дискредитирането й без остатък.

Още при откриването на митинга беше заявено, че на изборите на 10 юни над БСП ще бъде произнесена присъда. Ако на изборите действително се гледа като на съд, то своята присъда не ще избегнат и другите политически сили, включително и СДС.

За присъстващите на митинга симпатизанти на СДС категоричността на ораторите, че на БСП й стигат изминалите 45 години и че времето вече е на СДС, може и да беше приемлива, но за останалите присъстващи, а те бяха по-голямата част, това не направи добро впечатление. Нима БСП е имала предварително определен лимит за властта? И защо днешното време да не е на всички, пък избирателите да си кажат решаващата дума на изборите на коя партия какъв дял от него да предоставят?

Не мисля, че и актрисата Ели Скорчева сполучи с “остроумието” си, че няма да агитира да се гласува за СДС, тъй като всички разумни и трезвомислещи именно това ще направят. Излиза, че според “остроумната” ораторка всички, които не гласуват за нейната политическа сила ще са без разум и трезвомислие. Както се казва – коментарът е излишен.

Ангел Георгиев пък, също артист, прочете епитафия на БСП. Вместо смешна, тя се оказа жалка. То за жив човек не се чете епитафия, какво ли пък остава за партия с близо един милион членове. Нима самонадеяността на някои до такава степен ги е завладяла, че изключват всякаква друга възможност за БСП, освен пълно поражение на изборите? Ами ако БСП се представи добре, дори спечели?....

И още нещо. Политическите лидери на СДС, включително и на споменатия митинг, отправят апел за освобождаване от страха, наслояван през годините на тоталитаризма. Но как да стане това след като самите те насаждан още по-голям страх, скандирайки зловещо: “БСП – Белене, Скравена, Персин”, “ Смърт на комунистите!” и други, подстрекаващи към прояви на низки страсти за мъст и страх, че покрай провинилите се, ще страдат и невинни?

Разбира се, тук не става дума да потънат в забвение престъпленията от близкото и далечно минало, но нали се стремим да станем цивилизовано общество? Нека това бъде според изискванията на правовата държава, която искаме да изградим.

Неведнъж политическите лидери на отделните партии, включително и на СДС, са изтъквали, че всички трябва да се учим на демокрация. Нека това да не бъде само едно пожелание, колкото и да е добронамерено, а линия на поведение. Иначе, колкото и да желаем, не ще постигнем нито демокрация, нито пък ще можем да встъпим равностойно и със самочувствие в Общоевропейския дом.

Вестник “Искърска комуна”, 11.05.1990 г.

-------------------

Грозно, недостойно

Очаквах с повишен интерес телевизионния репортаж за митинга в София по случай посещението на вицепрезидента на САЩ Дан Куел. Това е обяснимо, като се има предвид, че тази страна е една от великите сили в света, по-точно даже най-великата към днешния ден, че някои политически сили у нас я сочат като пример за образцово държавно устройство, че очакваме финансова и материална помощ от нея, подобряване на взаимоотношенията ни. Но това, което се случи на митинга, ме изненада и огорчи. Тук-там някой плахо издигаше националния трибагреник. В замяна на това сините знамена на СДС бяха в изобилие. Не липсваха и знамена на САЩ. Питам: в България ли се провеждаше митингът? Още повече основание за такъв въпрос даваха и неспирните скандирания: “УЕСЕЙ, УЕСЕЙ” (инициалите на САЩ). И само няколко пъти вяло се чуха па-скоро опити, отколкото скандирания “България!”. Действително ние сме малка страна, но без самочувствие, с нихилизъм, самоунижавайки се, как ще стигнем до Европа, каквато ни е амбицията? А до Америка, както се иска на някои?

Много неприятно впечатление направиха и дюдюканията и освиркванията, когато гостът спомена за нашия парламент с надписа “Съединението прави силата”. Кого освиркваха присъстващите? Нали депутатите са избрани от народа? А обявяващите себе си за демократи синьознаменци наляво и надясно твърдят, че се борят за народните интереси. В САЩ едва ли освиркват парламента си. Но това не беше последната ненормална реакция, на която има възможност да се учуди високият гост. Повече от една година измина от преименуването на БКП в Българска социалистическа партия, а от СДС скандират: “Долу БКП!” А крясъците: “Червен боклук?” Не ми е известно в цивилизионните страни, сред които имаме амбиция да се наредим, някоя от политическите сили да нарича друга боклук. Що за култура на поведение? Що за “толерантност” към опонента?

Не мисля, че могат да се приемат с възхита и скандиранията към президента: “Желю! Желю!” Нима дотук ни стига борбата, да заменим един култ с друг?

Вестник “Мисъл”, бр.27, 04-10.07. 1991 г.

-------------------

Странно, необяснимо, клеветническо

Едва ли ще се намери у нас гражданин, до когото да не са достигнали неопровержимите факти за това, че изборите през 1990 г. бяха свободни и демократични, а резултатите обективни, абсолютно достоверни. В този смисъл са изказванията на няколкото хиляди чуждестранни наблюдатели, изводите на мандатната комисия, становището на Великото народно събрание, многократните разяснения на Централната избирателна комисия и най-вече на нейния председател професор Живко Сталев. Толкова повече е странно и необяснимо поведението на всички онези, които продължават вече втора година да злословят – изборите са манипулирани от БСП, та манипулирани. Ако клеветниците бяха някои съвсем случайни и неизвестни, много лесно бихме ги нарекли нахални, безсрамни, безцеремонни, даже малоумни. Но се касае за такива лидери, активни дейци и депутати на СДС като Филип Димитров, Стоян Ганев, Михаил Неделчев, Александър Йорданов и други. Как към тях могат да бъдат отнесени такива епитети? Неудобно е някак си и не е етично. А че тяхното поведение е неетично – по това спор няма.

Ако в междуличностните отношения някой нанесе другиму обида, в такъв случай се изисква най-малкото извинение, даже съд. А ето намират се хора, и то съвсем не случайни, които не пестят обидите, и то не само към отделен човек, а към цяла една политическа сила – БСП, към Централната избирателна комисия и нейните членове. И никой не изисква от клеветниците да се извинят, нито пък ги дават под съд. И те, които претендират да са демократи, вместо да оценят великодушието и търпимостта кам тях, продължават недостойното си поведение. Докога ли?...

Вестник “Мисъл”, бр. 32, 08-14.08.1991 г.

-------------------

Абсурдно обръщение

Координационният съвет на СДС в Мездра излезе с обръщение към гражданството, за да поиска оставката на завеждащите отделенията на Общинската болница. Инициаторите на това начинание са на светлинни години от същността на един такъв проблем и начинът му на решаване, когато стане нужда. Завеждащите отделения не са някакви чиновници, бюрократи, а компетентни лекари с богат опит – акушер-гинеколог, интернист, хирург, педиатър и други. За заемането на длъжността от всеки един се изисква определен трудов стаж по специалността, положен изпит за специалност, а когато за определена длъжност има повече от един кандидат с необходимите права, се провежда конкурс. Да допуснем за момент, че гражданството (?!) наистина поиска оставките на завеждащ отделенията, нещо, което никъде по света не е ставало и здравият разум не може да допусне, че ще стане – но ето – завеждащ отделенията в Мездра проявят желаната от Координационния съвет на СДС наивност и безотговорност и си дадат оставките, какво тогава, амбициозните ли седесари ще заемат длъжностите им? Ще кажат: няма ли други лекари специалисти? Не винаги и във всяко отделение ще се намерят, но и да има, те нямат юридически права, без да са назначени.

Без съмнение мотивът на кадровиците седесари е, че се касае за кадри, които са на предишния режим. Но вече стана дума, че не се касае за чиновници или политически длъжности. То даже за чиновници не се подхожда по логиката (?!) на СДС; иначе внезапно ще спрат влаковете, учрежденията, болниците и прочее, и прочее. А може би СДС разполага с кадри за всички специалности? Или ще ги внесе... Откъде?

Вестник “Зов за истина”, бр.39, 24-30.09.1992 г.