Доч

Доч се роди през есента на 2000 г. “Роди” не е точната дума – той съществуваше и преди това. Просто през есента на 2000 г. попадна сред много умни хора, директора на които обаче беше много под тяхното ниво и алкохолик при това.

Да си само алкохолик не е чак толкова лошо... ако си директор, но трябва да си трезвен когато си на работа... и да не си махмурлия. Това беше училище в което имаше още алкохолици, които ако не бяха пияни бяха махмурлии... особено след заплата. Естествено те бяха хора на шефа.

Случаят не бе изолиран – през тези години на ръководни постове бяха и други некадърници – така наречените демократи. Хора които за липса на качества бяха държани далеч от властта до 1990 г. и след това се самопровъзгласиха за репресирани. Спирам! За простите, както и за умрелите нищо – ако не са престъпници!?

Та Доч се “роди” тогава при това беззаконие. Където учителите получаваха заплати с два, три, месеца закъснение и...

--------------

Доч вече не съществува. Изчезна с междучасията в които бяхме заедно.

... Писмата ти са отдавна изгорени – защото не ги заслужавах.

Но стиховете ти запазих. Нима можех да унищожа една магия?

Всичко е истина, не е сън! Но сме постоянно отдалечени – в пространството. И идва съмнението: “Истински ли сме?”, а ако се срещнем отново?

Ти си съвършена. Но не ми вярваш... Сигурно не знаеш отговора на въпросите: “Защо искам да съм с теб?” “Защо се спирах и говорихме...” “Защо...”.

– Доч те обичаше, Ния! Истина е!

--------------