Божествената любов

За авторите – почти биографично

Те не са като обикновените простосмъртни. Родени са през различно време, на голямо разстояние и са много различни. Единственото общо между тях е, че боговете ги забелязаха.

Първо забелязаха момчето, защото се бе родило много по-рано от момичето. Момчето беше прегърбено, пъпчиво и не притежаваше никакъв чар. Въпреки че родителите му бяха учители и старателно го подготвяха за училище, той не блестеше със знания. Но един бог забеляза, че момчето рисува и извън часовете за живопис. Не през другите часове, както някои ученици драскаха в тетрадките, за да убият скуката, а в специално отделено време. Рисунките на момчето не впечатлиха бога – не бяха нещо особено. Бога беше впечатлен от упорството му.

На друго място същият бог забеляза как пълничко, очилато момиче чете многократно някакви текстове, написани от него и ги редактира. Богът прочете написаното и то му хареса.

Малко преди момчето да навърши шестнадесет години, богът, наблюдаващ едновременно и двамата, изпрати в съня на момчето една нимфа. Нимфата го облада нежно. После на шестнадесет, след като ги бе навършил, едно момиче се влюби в него.

Много, много по-късно,чак когато момичето навърши осемнадесет години богът реши да изпрати в сънищата му сатир. Сатирът не бързаше. Започна да й рецитира любовни оди, после вървяха заедно из града, в планината и дори сред звездите на небето. И така, докато момичето не прегърна сатира.

Трябва да се отбележи, че сънищата на момчето и момичетата бяха почти реални – само дето не оставяха спомени.Много рядко на сутринта те си спомняха края на съня, но винаги бяха щастливи,без да знаят защо.

Съдбата и на двамата не предложи печеливш вариант и те тръгнаха сами по пътя, който бяха избрали. Независимо един от друг и в различно време те проумяха, че “Животът няма смисъл, ако сам не намериш такъв”.

И тук се намесиха боговете. Те събраха остарялото вече момче с момичето, което бе станало жена, на едно място, по едно и също време. Негови картини и скулптури имаше в единадесет държави, а нейни стихове бяха спечелили голям литературен конкурс. С парите от наградата тя издаде втората си стихосбирка с творби, написани през годините.

Изведнъж всичко се обърка и се оплете. Теоретично, няма как да се смесят картини и скулптури със стихове. Но от контакта се появи нещо като разкази. Част от тези писания са тук, в тази книга.

-------------

* * *

Моят свят се разпадаше бавно.
Беше с крепостен зид ограден...
Неотстъпно стените му бранех.
Но отвътре... вървеше на зле.
На поличбите лоши не вярвах.
Но не бяха случайна шега
нито хорът на старите гарвани,
нито кривите огледала.

Първо... почна да пада таванът –
все по-ниско до мойта глава,
и в душата ми, стисната в камък,
първобитният страх пропълзя...
Не успях да преваря съдбата,
дето ехидно в съня ми се смя.
С гръм и трясък се срина едната,
после втора и трета стена...

И видях да умират мечтите.
И над бездната нямаше брод.
Стисках зъби... не зная как – дишах...
С нечовешки инстинкт за живот.

И тогава се влюбих... Абсурдно!?
Може би... но – в безумния миг...
нямах нищо за губене и се гмурнах...
и, навярно, така се спасих!

-------------