* * *
“Оцелелите страници” е част от дневника на едно момиче. Части, защото във времето то се бореше не само против трудностите в живота, но и със самата себе си. Късаше, гореше написаното... После възстановяваше доколкото може унищоженото.
“Враната албинос” – както сама се наричаше, не искаше да прилича на някого. Искаше да бъде самата себе си. И е.
Аз я ограбих: взех всичко от нея. Започнах грабежа след като прочетох първата (тогава) й стихосбирка; Горях писмата й, защото не бях (и не съм) заслужил любовта й. Но думите й оставяха нещо като белег в паметта ми – вид татуировка, която може да се премахне само оперативно след пълна упойка.
Когато я целунах, душата й беше девствено чиста. Някъде в изгорелите страници от дневниците тя беше написала: “Бях дефлорирана, но притежаваха само тялото ми, не и душата ми”. Аз взех душата й и то преди да я докосна. Не стана случайно. Харесах твореца, после човека в нея. Но не се влюбих, имах я само за приятел.
... но тя се влюби в мен.
Откраднах дневниците й, тоест това, което беше останало. Не за да разбера миналото й, а защо се влюби в мен. Защо ме обича толкова?!
Тя като всяко момиче е харесвала много момчета. Малка част от тях са й обърнали някакво внимание и тя се е влюбвала. Така пише в дневниците. Като ученичка и като студентка любовта й никога не била завършена. Причините са много – от възпитанието, до това че е била пълничка и с очила. Често момчето, което й обръщало внимание, се влюбвало в нейна приятелка. Постепенно тя престанала да търси “принца”. Чакала някой да я открие, да я хареса, такава каквато е, а тя само да го одобри.
Такъв е случаят и с мен, но само на пръв поглед. Нещата са точно обратните. Аз я харесах като поет и човек и нищо повече. Казах й го. Но тя възприе уважението ми като ухажване, като несподелена любов. Всъщност тя ме избра, тя ме покори, дори първа ме докосна. Тази любов е нейна заслуга – тя я създаде, тя я разви.
* * *
Автобиографията – тази толкова лична изповед. Когато човек изчезне, остава споменът за него. Споменът в околните и автобиографията – ако има написана такава.
Аз искам да разкажа за нея. И вие може да разкажете, но аз съм длъжен.
От редактора
-----------------